Всекидневно дружествата влизат в разнообразни взаимоотношения с контрагенти (партньори) или клиенти, като сключват различни видове сделки, водещи до различни по характер задължения. Понякога едната страна по конкретната сделка не изпълнява в срок задълженията си за плащане на определена сума, поради което се превръща в длъжник, а лицето, на което следва да плати – в кредитор. Гореописаната хипотеза поражда въпроса как се събират просрочени вземания? На него настоящата статия ще се опита да даде отговор, като очертае различните видове възможности, от които може да се възползва кредиторът.
Основните понятия, които са използвани в статията и следва да бъдат изяснени, са следните:
1. „Неизпълнение на парично задължение“ е налице, когато длъжникът е изпаднал в забава.
2. „Забава“ е налице, когато:
- В договора има предвидена конкретна дата, на която следва да се плати („падеж“), и длъжникът не е платил на тази дата;
- В договора е предвиден период от време, след изтичането на който трябва да се плати („срок“), и длъжникът не е платил в този срок;
- В договора няма падеж или срок – в този случай на длъжника следва да се предостави подходящ срок, в който да изпълни задължението си, след изтичането на който той изпада в забава. Даването на този срок става чрез връчване на покана.
3. „Неплатежоспособност“ (съгласно Търговския закон) – „неплатежоспособен“ е този търговец, който не може да изпълни свои изискуеми задължения, посочени в закона. Законът въвежда и три хипотези (презумпции за неплатежоспособност, които са оборими), при наличието на които се предполага, че търговецът е неплатежоспособен:
- Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако преди момента, в който е подадена молбата за откриване на производството по несъстоятелност, не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години;
- Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът не е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори;
- Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
4. Свръхзадлъжнялост (съгласно Търговския закон) – налице е тогава, когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да може то да покрие паричните си задължения (когато собственият капитал на дружеството е отрицателен, тоест задълженията са по-големи от активите).
1. Доброволно уреждане на отношенията с длъжниците
Най-често длъжниците изпитват страх от това, че кредиторът им може да предприеме действия, които да доведат до:
Ако длъжникът няма възможност да заплати цялото задължение, кредиторът може да опрости част от задължението (например лихви, неустойки, разноски, част от главница).
2. Действия преди пристъпване към събиране на вземанията
Едновременно с опитите за доброволно уреждане на отношенията между кредитора и длъжника кредиторът може да предприеме и проучване на имущественото състояние на длъжника и неговата платежоспособност с всички достъпни средства:
- скрито платено съдържание: 66 думи;
Това проучване би му дало информация относно неговата платежоспособност. В допълнение към това кредиторът може да проучи дали длъжникът е добросъвестен.
Тук следва да се отбележи, че някои длъжници използват разговорите и преговорите със своя кредитор като начин за забавяне на действията по принудително събиране на вземането, както и за получаване на отсрочка – с цел през това време да се разпоредят с активите си, ощетявайки кредитора си. В този смисъл е много важно да се направи правилна преценка относно добросъвестността на длъжника.
- скрито платено съдържание: 135 думи;
3. Обезпечаване на вземанията с оглед бъдещото им ефективно събиране
За повече яснота следва да се посочат видовете обезпечения и обезпечителни мерки, с които кредиторът разполага, за да защити вземането си:
- скрито платено съдържание: 69 думи;
Когато всички способи за доброволно събиране не дават ефект или ако длъжникът е недобросъвестен, то кредиторът може да прибегне до различните видове съдебни производства за събиране на вземането си.
4. Съдебни производства
4.1 Заповедно производство
Заповедното производство се препоръчва винаги когато се цели бързина и когато са налице предпоставките, предвидени в закона. От значение е и преценката относно това дали:
- Длъжникът е платежоспособен и дали съществува опасност да отчужди своето имущество;
- Длъжникът пребивава на адреса, където е седалището му, и затова няма да възрази;
- Имаме основания да считаме, че длъжникът няма да възрази.
При заповедното производство кредиторът подава заявление по образец до съда, с което заявява, че длъжникът му дължи определена сума.
- скрито платено съдържание: 240 думи;
4.2 Производство за обезпечаване на иск (чрез запор, възбрана или други мерки).
4.3 Исково производство
4.4 Несъстоятелност
5. Изпълнително производство по реда на ГПК
6. Принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози
7. Практически препоръки за по-ефективно събиране на вземания
