I. Същност и съдържане на длъжностната характеристика
Длъжностната характеристика е изключително важен вътрешен документ във всяко дружество, тъй като определя трудовата функция на служителя по едно трудово правоотношение. Тя определя обема от задачи, които работодателят може да поставя на свой служител. В случай че работодателят възложи на служителя изпълнение на трудова дейност, която не е посочена в длъжностната му характеристика и съществено се различава от трудовата му функция, то последният може да откаже изпълнението ѝ, без да търпи негативни последици от това.
Длъжностната характеристика се създава за всяка отделна длъжност в предприятието и се утвърждава едностранно от работодателя. Следва да се вземе предвид, че изчерпателното посочване на съдържанието ѝ е невъзможно поради две основни причини.
В настоящата статия примерно е изброено съдържанието на длъжностната характеристика, като всеки отделен работодател следва да прецени дали да добави, или да премахне част от него. Тази преценка се прави с оглед различните длъжности и спецификата на даденото предприятие.
В нея могат да се посочат следните данни:
- Наименованието на длъжността;
- Кратко описание на длъжността;
- Класът, в който попада длъжността, както и кодът съгласно националния класификатор на професиите и длъжностите;
- Изисквания за заемане на длъжността – като образование и квалификация за съответната позиция, владеене на чужд език, юридическа правоспособност, правоспособност за управление на моторно превозно средство и др. специфични изисквания, ако изпълнението на длъжността се нуждае от тях;
- Мястото на длъжността в йерархията на компанията (на кого служителят е пряко подчинен и кои са пряко подчинени на служителя в предприятието). В много компании може да бъде срещнато с понятието „място в организацията”, „организационни връзки” и др.
- Задълженията, които служителят трябва да изпълнява;
- Условия, при които служителят полага труд;
- Отговорностите, които служителят има – като материални и финансови, по безопасност на труда, по опазване здравето и работоспособността на другите служители, по опазване на фирмената тайна и поверителната информация.
Длъжностната характеристика се връчва на служителя най-късно с постъпването му на работа.
От логическото тълкуване на правната норма следва изводът, че формата на длъжностната характеристика е писмена. Това произтича от задължението на работодателя „да я връчи” на служителя.
Също така длъжностната характеристика трябва да съдържа обем от задължения, които са логични и от житейска гледна точка – тоест служителят да има физическа възможност да ги изпълнява, и то в рамките на уговореното работно време.
Някои от изискванията за заемане на определени професии са нормативно уредени. Например медицинската професия може да се упражнява, когато лицето притежава диплома за завършено висше образование по следните професионални направления: „Фармация”, „Медицина”, „Здравни грижи” и „Дентална медицина”. Длъжността „юрисконсулт” може да се упражнява от служител, който е завършил висше образование „Право”, степен „Магистър”, и е придобил юридическа правоспособност чрез полагане на изпит пред Министерството на правосъдието.
2.1. Случаи, при които не може да се изменя длъжностната характеристика
Относно измененията на длъжностната характеристика, съдебната практика е въвела следните ограничения:
- скрито платено съдържание: 44 думи;
2.2. Промени в длъжностната характеристика, за които е необходимо изричното съгласие на служителя
- скрито платено съдържание: 46 думи;
Това е така, тъй като в КТ съществува забрана работодателят едностранно да изменя трудовото правоотношение, освен по реда и в случаите, които са посочени в закона.
- скрито платено съдържание: 60 думи;
Например: Мястото на работа е сред задължителното съдържание на трудовия договор, но може да бъде посочено и в длъжностната характеристика. Ако работодателят желае да измени длъжностната характеристика в частта, в която е уредено мястото на работа, е необходимо да поиска съгласието на служителя. Това съгласие следва да бъде дадено чрез подписване на допълнително споразумение към трудовия договор между работодателя и служителя.
В заключение следва да се отбележи, че длъжностната характеристика е от изключителна важност във всяко предприятие. Липсата ѝ може да доведе до ограничаване на упражняването на работодателска власт спрямо конкретния служител, на когото не е връчена. Също така може да доведе до възникване на спор между работодателя и служителите, както и да влоши взаимоотношенията им.
Изготвянето на длъжностната характеристика не следва да е формално и бланкетно, а следва да бъде съобразено с нуждите на предприятието и със спецификата на конкретната длъжност.