Съдържанието на трудовия договор е уредено в КТ. То се разделя на две групи – задължително (необходимо) и допълнително.
Задължителното съдържание е това, без което трудовият договор не може. То е минимално необходимото, което се изисква от закона.
От своя страна, допълнителното съдържание, наричано още и факултативно, не е от съществено значение за действителността на трудовия договор. Той може да съществува и без него, щом има постигнато съгласие по задължителното съдържание.
I. Задължително съдържание на трудовия договор
1. Индивидуализиращи данни за работодателя и служителя
2. Място на работа
3. Наименование на длъжността и определяне характера на работата
4. Дата на сключване на трудовия договор и начало на неговото изпълнение
5. Трудово възнаграждение
Задължително е в трудовия договор да се определи размерът на основното и на допълнителното трудово възнаграждение, които имат постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Основно е трудовото възнаграждение, което се дължи заради изпълнението на самата трудова функция. Допълнително е това, което се предоставя заради допълнителни качества на служителя (например допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит).
6. Работен ден и седмица
На последно място, сред задължителните изисквания КТ посочва продължителността на работния ден или на работната седмица.
Следващите няколко елемента са основни за трудовото правоотношение, но при липса на изрична уговорка, те биват заместени от разпоредбите на закона.
7. Срок на договора
Следва да се определи дали договорът се сключва като безсрочен, или за определен период от време. Ако страните пропуснат да включат изрична уговорка в тази насока, договорът се смята за сключен за неопределено време.
8. Платен годишен отпуск
Ако работодателят предоставя на служителя платен годишен отпуск над установения от закона минимален размер, необходимо е такава уговорка да бъде включена в трудовия договор. В противен случай служителят ще може да ползва единствено законоустановения минимален размер.
9. Срок на предизвестието
Предизвестието за прекратяване на безсрочен трудов договор може да бъде от 30 дни до 3 месеца. В случай че в договора не е уговорено нищо, срокът е 30-дневен. Специфичното е, че предизвестието задължително трябва да бъде еднакво за двете страни. При срочен договор, то е нормативно установено – в размер на 3 месеца, но не повече от срока на трудовия договор.
II. Допълнително съдържание на трудовия договор
Тези елементи са допълнителни, защото могат да бъдат включени по желание на страните. Така законът дава възможност трудовият договор да стане по-богат и по-пълно да изрази интересите на двете страни. Например ако в договора работодателят поема задължение да предостави на служителя жилище в своя жилищен фонд или да му осигури професионална квалификация по определена професия или специалност.
