Когато ДДС стане изискуем, това означава, че в този момент за данъчно задълженото лице по ЗДДС възниква задължение да го начисли. Изискуемостта на ДДС е пряко свързана и следва датата на данъчното събитие, на която е извършена доставката на стоки/услуги. На датата на данъчното събитие данъкът става изискуем за начисляване, но съществуват много и различни хипотези, при които, в зависимост от характера на сделката, срокът за начисляването му бива различен – незабавно (при продажба в брой), до 5 дни, до 15 дни или до 15-о число на месеца, следващ месеца на настъпване на данъчното събитие и съответно – изискуемостта на данъка (задължението за неговото начисляване).
I. Общи принципи, определящи изискуемостта на ДДС
Съгласно ЗДДС общият принцип гласи, че ДДС става изискуем (т.е. възниква задължение да се начисли) на датата, на която е възникнало данъчното събитие по доставката. Тази дата на данъчно събитие може да възникне при различни обстоятелства, а някои по-основни от тях са:
- Датата, на която се прехвърля правото на собственост върху стока или друго вещно право, или датата, на която се извършва услугата;
- Датата, на която е предоставена или отделена стока за лично ползване на собственика или неговите служители за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
- Датата, на която безвъзмездно се прехвърля на трети лица правото на собственост или друго вещно право върху стоката (ако при придобиването ѝ е бил ползван данъчен кредит);
- Датата, на която са били изпратени стоките от данъчно задълженото лице за целите на неговата икономическа дейност от територията на страната до територията на друга държава от ЕС, без значение дали то е регистрирано за ДДС цели в тази друга държава членка, или не;
- Датата, на която са извадени монетите или жетоните от вендинг или други подобни машини;
- При периодични или непрекъснати доставки, не по-дълги от 1 година, всеки отделен период, за който е било уговорено плащане, се счита за отделна доставка, за която възниква данъчно събитие и съответно – изискуемост на ДДС (т.е. задължение да бъде начислен).
Ако е извършено плащане преди датата на настъпване на някое от горепосочените обстоятелства, то данъчното събитие ще се яви датата на самото плащане. Това, от своя страна, означава, че ДДС ще бъде изискуем (ще има задължение да се начисли) по-рано. Това не важи при получено предварително плащане, свързано с ВОД на стоки. В тази хипотеза ДДС ще стане изискуем тогава, когато реално се прехвърли собствеността на стоката на получателя.
Пример: Българско данъчно задължено лице получава авансово плащане от друго българско данъчно задължено лице във връзка с продажба на стоки.
При получено плащане в брой по доставка на стоки/услуги на територията на България, ДДС е изискуем за начисляване незабавно. В този случай данъчното събитие възниква на датата, на която е получено самото плащане. За плащането в брой е необходимо издаването на касов бон от регистрирано фискално устройство, който всъщност отчита доставката на стоката/услугата. Именно поради тази причина в този момент се счита, че собствеността върху стоката/услугата е прехвърлена на получателя и това поражда настъпването на данъчното събитие и съответно – изискуемостта за начисляване на ДДС.
II. Изискуемост на ДДС при ВОД на стоки
При доставки на стоки, които са с вътреобщностен характер, отново от пряко значение за изискуемостта на ДДС е датата на данъчното събитие на доставката. Тази дата възниква при същите обстоятелства, при които би възникнала, ако доставката беше извършена на територията на България.
Пример: На 23.03.2020 г., българско данъчно задължено лице получава авансово плащане за продажба на стоки от полско данъчно задължено лице, за което му издава фактура със същата дата. Двете дружества се уговорят транспортът да се извърши от българското дружество и стоките да се доставят в склада на полското дружество, при условия на доставка DDP.
III. Изискуемост на ДДС при внос на стоки
При внос на стоки ДДС става изискуем на датата на данъчното събитие, която, от своя страна, се явява датата, на която възниква задължението за плащане на вносни мита. Когато обаче данъчно задълженото лице няма подобно задължение, ДДС става изискуем на датата, на която са приключили всички митнически формалности.
Пример: Българско данъчно задължено лице закупува стоки от китайско дружество, за което получава фактура с дата 06.02.2020 г.
IV. Изискуемост на ДДС при ВОП на стоки
При ВОП на стоки ДДС е дължим от получателя. Това означава, че същият този получател на стоки следва да си самоначисли ДДС чрез издаване на протокол. Особеността при издаването на протокол за самоначисление е каква да бъде датата на издаването му и в кой данъчен период да бъде включен. Датата на протокола е пряко зависима от това кога ДДС е станал изискуем (задължение да се начисли) от получателя. Това, от своя страна, е пряко свързано с датата на възникване на данъчното събитие по доставката.
Пример: Германско дружество продава стоки на дружество от България, за което му издава фактура с дата 05.01.2020 г. Няма извършено авансово плащане по доставката, а двете дружества се уговарят стоките да бъдат доставени от продавача до склада на българското дружество, при условия на доставка DAP.
Ако обаче фактурата е издадена след датата, на която е възникнало данъчното събитие, то датата на данъчното събитие ще бъде тази на издаване на фактурата и ДДС ще стане изискуем именно от тази дата.
Пример: В горния пример – ако собствеността на стоките отново е прехвърлена на 20.02.2020 г., но фактурата е издадена след това (на 25.02.2020 г.), датата на данъчното събитие ще е друга.
Друга хипотеза при ВОП на стоки е когато фактурата по доставката е издадена преди датата на възникване на данъчното събитие и тя е във връзка с получено авансово плащане. При този вариант датата на изискуемост на ДДС ще се измести напред във времето и ще настъпи на 15-ия ден от месеца, който следва месеца на възникване на данъчното събитие по доставката. Датата на данъчното събитие, от своя страна, ще бъде тази, на която фактически е прехвърлена собствеността на стоките.
Пример: Германско дружество продава стоки на българско дружество. Българското дружество извършва авансово плащане, за което германското дружество издава фактура с дата 15.03.2020 г.
V. Изискуемост на ДДС при получаване на услуги от чуждестранно лице
В случаите, когато става въпрос за доставка на услуга с място на изпълнение в България, получател по които е българско данъчно задължено лице и доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на България, тогава се прилага „режимът на обърнато данъчно задължение“.
Пример: Българско данъчно задължено лице получава услуга от френско данъчно задължено лице, за което получава фактура с дата 05.04.2020 г.
Друга хипотеза е ако извършването на услугите е с периодично изпълнение. При този вариант за отделна доставка (и съответно за данъчно събитие) ще се смята всеки период или етап, за който е уговорено плащане между страните.
VI. Други специфични случаи на изискуемост на ДДС
В хипотезата на тристранна операция, ако придобиващият в сделката е българско данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставката ще бъде в България и ДДС ще бъде изискуем от него. Това означава, че за българското дружество ще се появи задължение за издаване на протокол за самоначисление на ДДС в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем (задължение да се начисли).
Пример: Унгарско дружество продава стоки и издава фактура на румънско дружество, което, от своя страна, ги препродава и издава фактура на българско дружество. Стоките пътуват директно от Унгария до България.
Друга хипотеза, при която ДДС бива изискуем от получателя, е когато става на въпрос за доставка на отпадъци или зърнени и технически култури, посочени в Част I и Част II от Приложение №2 от ЗДДС. При този вариант се прилага режимът на обратно начисляване, при който доставчикът начислява 0% ДДС, а ДДС е изискуем от получателя и той има задължение да си го самоначисли с протокол. Следва да се отбележи обаче, че този режим на обратно начисляване не се прилага за доставки, които са с вътреобщностен характер, а само за такива, които се извършват между две български данъчно задължени лица. Протоколът отново следва да се издаде в 15-дневен срок от настъпване на данъчното събитие.
Пример: Българско данъчно задължено лице продава зърно за 10 000 лв. на друго българско данъчно задължено лице, за което му издава фактура с дата 05.03.2020 г.
