Начисляване на амортизация на инвестиционен имот

ОПИСАНИЕ на стопанската операция:

Алфа ООД притежава склад и апартамент, които отдава по наем и са класифицирани като инвестиционни имоти.

В счетоводната се политика Алфа е приела 4% амортизационна норма за сградите.

Начислени са амортизациите за месец август 2019 г. съгласно счетоводния амортизационен план на предприятието.

За последващо оценяване на инвестиционните имоти Алфа прилага модела на цена на придобиване.

ДОКУМЕНТИ, осигуряващи документалната обоснованост на сделката:

- Счетоводен амортизационен план на активите за съответната година.

СЪЩНОСТ НА СТОПАНСКАТА ОПЕРАЦИЯ (по-скоро от гледна точка на Алфа ООД):

• Икономическа:

Съгласно МСС 40 „Инвестиционни имоти” и нормативната уредба в България, инвестиционен имот е имот, който е закупен с цел да бъде държан (от собственика или лизингополучателя по финансов лизинг) по-скоро за получаване на приходи от наем или за увеличаване стойността на капитала. Един инвестиционен имот генерира парични потоци в голяма степен независимо от другите активи, притежавани от предприятието. Това отличава инвестиционния имот от ползвания от собственика имот (за него се прилага МСС 16). Съгласно приложимия счетоводен стандарт инвестиционният имот трябва да бъде оценяван първоначално по неговата цена на придобиване. Разходите по сделката трябва да се включат в първоначалната оценка. Цената на придобиване на закупен инвестиционен имот включва неговата покупна цена и всякакви разходи, които са свързани с придобиването му. Разходите, които могат да бъдат пряко приписани към инвестиционния имот, включват например професионалните хонорари за правни услуги, данъци и такси по прехвърляне на имота и други разходи по сделката.

 След като са заприходени, всички инвестиционни имоти подлежат на последващото оценяване по модел, избран от ръководството на предприятието, който следва да се прилага към всички инвестиционни имоти. Предприятието има право на избор за модел на последващо оценяване след първоначално придобиване на инвестиционните имоти измежду двата допустими модела: модел на цената на придобиване и модел на справедливата стойност.

 Моделът на цената на придобиване изисква предприятието да отчита инвестиционните имоти по правилата на модела на цената на придобиване, заложена в МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“ – т.е. по цена на придобиване, намалена с разходите за амортизация и загубите от обезценка.

 Моделът на справедливата стойност изисква предприятието да докладва в своите финансови отчети инвестиционните имоти по справедлива стойност към датата на баланса. Всяко едно изменение (положително или отрицателно) спрямо предходната балансова стойност следва да се докладва като текущ приход или текущ разход за периода, за който възниква. В този смисъл следва да се подчертае, че инвестиционните имоти, отчитани по модела на справедливата стойност, не се амортизират за счетоводни цели, тъй като тяхната балансова (преносна) стойност следва към всяка една отчетна дата да се докладва по справедлива стойност, а изменението на тази балансова стойност винаги се отчита в текущата печалба или загуба.

Амортизация е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност. Тя представлява процес на постепенно пренасяне на стойността на дълготрайните активи в себестойността на готовия продукт, услуга или стока, т.е. намаляване цената на определен актив поради износване или изхабяване. Размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди, който ще се определи чрез метода на амортизация, се признава за разход за съответния период и се съпоставя с приходите от продажба на продукцията, услугите, стоките и др. Предприятието трябва да ги продава с достатъчна надценка (добавена стойност), за да реализира печалба, след като посрещне всички свои административни, управленски, маркетинг и други разходи.

• Счетоводна:

• Данъчна:

ЗКПО:

ЗДДС: Начислението на амортизациите е вътрешнофирмена стопанска операция, която не попада в обхвата на ЗДДС.

• Финансова – от страна на Алфа:

ОПР: Формира се разход за амортизация на инвестиционни имоти, който

БАЛАНС: В резултат на цялата стопанска операция се получава

ОПП: При тази стопанска операция няма

ОСК: Финансовият резултат е

където: ОПР – Отчет за Приходите и Разходите | ОПП – Отчет за Паричния Поток | ОСК – Отчет за Собствения Капитал

ПОДХОД И СТЪПКИ ЗА ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ:

                Тази стопанска операция се осчетоводява, като първо се отразява начислението на разхода за амортизации на активите на база счетоводния амортизационен план срещу натрупване на кредитен оборот по съответната им корекционна сметка за амортизация, а след това разходът за амортизация се отнася в текущ финансов резултат – загуба:

1. Начислението на разхода за амортизация се осчетоводява, като се дебитира сметка 603 „Разходи за амортизации” (увеличение на разходите за амортизации) и се кредитира сметка 2431 “Aмортизация на инвестиционни имоти” (увеличение на амортизациите на инвестиционни имоти).

Начислените амортизации на „Склад” и „Апартамент” се осчетоводяват по съответните им аналитичности към сметка 2431 „Амортизация на инвестиционни имоти”.

Тази счетоводна статия се записва на база Счетоводен амортизационен план.

2.

СС1 (31.08.2019): Начисляване на амортизации по амортизационен план

ОБОРОТНА ВЕДОМОСТ в резултат на всички счетоводни статии:

ИЗМЕНЕНИЯ В ОТЧЕТИТЕ в резултат на всички счетоводни статии:

Забележка: Счетоводният амортизационен план в този пример не съдържа всички реквизити съгласно Национален счетоводен стандарт 4. Той е опростен за целите на примера.

Използвани Счетоводни сметки:

123 (Печалби и загуби от текущата година) – Активно-пасивна сметка, която показва счетоводния финансов резултат на дружеството. В случай че салдото по сметката е дебитно, това показва счетоводна загуба (намаляване на собствения капитал). В случай че салдото по сметката е кредитно, това показва счетоводна печалба (увеличение на собствения капитал). Ако финансовият резултат в началото на отчетния период е печалба (имаме начално салдо Кт), то сметката се дебитира и се отнася в неразпределена печалба от минали години. Ако финансовият резултат в началото на отчетния период е загуба (имаме начално салдо Дт), то сметката се кредитира и се отнася в непокрита загуба от минали години. В края на отчетния период сметката се дебитира срещу кредита на сметките за разходи и се кредитира срещу сметките за приходи. Така се стига до нетния счетоводен финансов резултат на дружеството за отчетния период, след което сметката отново се кредитира, за да се начисли годишният корпоративен данък.

Забележка: Изчерпателно описание на сметките можете да видите в глава Сметкоплан.