Оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси се урежда и в националните, и международните счетоводни стандарти, които са:
- СС 2 Отчитане на Стоково-материалните Запаси;
- МСС 2 Материални Запаси.
1. Стоково-материален запас – определение
Стоково-материален запас е текущ материален актив, държан за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, намиращ се в процес на производство за такава продажба или под формата на материал или запас, който се изразходва в производствения процес или при предоставянето на услуги.
Стоково-материални запаси са например: материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието; продукция, създадена в резултат на процес в предприятието и предназначена за продажба; стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба; незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция; инвестиция в материален запас – материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не за ползване.
2. Оценка на стоково-материалните запаси
Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.
Доставната стойност представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).
Не се включват разходите за съхранение на материалните запаси, административните разходи, финансовите разходи, разходи за транспорт между собствени складове и обекти. Тези разходи се отчитат като текущи за периода, през който са извършени.
Разходите за преработка включват разходите, пряко свързани с произвежданите продукти и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производство.
3. Себестойност на стоково-материалните запаси
Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция.
В себестойността на продукцията не се включват административните, финансовите, извънредните разходи и разходите по продажбите.
4. Методи за изписване на стоково-материалните запаси
Препоръчителен подход
Първа входяща-първа изходяща стойност (FIFO), при който метод материалите, стоките и продукцията, които са закупени или произведени първи, се изписват първи при влагане в производството, при продажба и при други намаления.
Средно претеглена стойност, при която средно претеглената стойност за всяка единица стоково-материален запас се определя от сбора на средно претеглената стойност на наличните сходни стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси – носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление.
5. Обезценка/преоценка на стоково-материалните запаси
В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси. Оценката на тази стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето ѝ, като се отчитат колебанията в цените и себестойността.
Когато отчетната стойност на стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като други текущи разходи.
Пример:
Отчетна стойност на СМЗ – 50 000 лв. В края на годината се определя нетна реализириуема стойност на СМЗ – 45 000 лв., от което следва, че ще се извърши обезценка на материалните запаси в размер на 5 000 лв., което счетоводно би изглеждало така:
В края на следващата година се определя нетна реализируема стойност на МЗ – 51 000 лв., от което следва, че ще се възстанови загуба от обезценка, но не повече от 5000 лв., защото в противен случай ще се превиши стойността на стоково-материалните запаси, която те са имали преди намалението.
В зависимост от прилаганите счетоводни стандарти, счетоводното отчитане би изглеждало по следния начин:
Признаци за обезценка – обезценката на материални запаси се извършва, когато себестойността на материалните запаси е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени.
6. Признати и непризнати разходи, свързани със СМЗ, при формиране на финансовия резултат по реда на ЗКПО
Данъчните постоянни разлики са уредени в глава VII на ЗКПО. Данъчните постоянни разлики са суми, които еднократно засягат финансовия резултат. Това са счетоводни приходи и разходи, които никога не се признават за данъчни цели. Преобразуването на финансовия резултат се осъществява в годината на счетоводното начисляване на съответния приход или разход.
Процесът на определяне на данъчния финансов резултат представлява коригиране на счетоводния финансов резултат за съответния отчетен период – с данъчните постоянни разлики, с данъчните временни разлики и със специфични суми, които не се класифицират нито в едната, нито в другата категория на данъчни разлики и не са свързани с приходи и разходи, но участват в процеса по силата на закона.
От своя страна, данъчните постоянни разлики се разделят на две големи групи:
- скрито платено съдържание: 81 думи;
Счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси не се признават за данъчни цели.
При тези активи е допустимо признаване на разходи при брак и липси при следните условия:
- скрито платено съдържание: 93 думи;
Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.
При определянето на данъчния финансов резултат данъчните постоянни разлики не са признати за данъчни цели. Посочените по-горе разходи обаче, при наличието на предвидените от закона условия, е допустимо да се признават за данъчни цели и съответно да влияят при формирането на данъчния финансов резултат.
Непризнатите за данъчни цели разходи от обезценка/приходи от възстановяване на обезценка на материални запаси се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив. Законът предвижда и облекчен режим, който не изисква следенето на отписването на всеки материален запас. По-специално, ако стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година, без да е необходимо да се следи за реализацията/отписването на всеки конкретен актив. Намалението на финансовия резултат не може да се ползва при липси и брак на активи, които представляват постоянна разлика.