Спорът между служител и работодател относно прекратяването на конкретно трудово правоотношение, произтичащо от конкретен индивидуален трудов договор, представлява индивидуален трудов спор. Такъв е и спорът, когато служител не е съгласен с наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“, при което трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя без предизвестие.
В случай че служителят не подаде искова молба до изтичане на предвидения в закона краен срок, той губи правото си да оспори законността на прекратяване на трудовото му правоотношение.
Законът дава възможност на служителя да се защити срещу незаконно уволнение, като предяви четири различни иска, а именно:
- Да бъде признато уволнението му за незаконно и то да бъде отменено;
При отказ от страна на работодателя, това се прави от Инспекцията по труда.
В този случай съдебните такси и разноски остават за сметка на държавния бюджет.
Служителят единствено има право да направи пред съда възражение за прекомерност на направените от работодателя разноски, ако счита, че такава е налице с оглед фактическата и правна сложност на делото.