Стъпки при съставяне на финансов отчет

Финансовите отчети са структурирано представяне на финансовото състояние и финансовите резултати на едно предприятие. Целта на финансовите отчети е да се предостави вярна и честна информация за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на дадено предприятие, която е необходима за широк кръг от потребители при вземането на икономически решения. Финансовите отчети показват също така и резултатите от стопанисването на ресурсите, които са поверени на ръководството на предприятието. За да се постигне тази цел, във финансовите отчети се предоставя информация за предприятието относно:

Тази информация, заедно с информацията в пояснителните приложения към финансовите отчети, помага на потребителите да бъдат достатъчно осведомени за състоянието на дружеството, да се запознаят с тенденциите в неговото развитие, да научат съществени събития, които са се случили и са оказали или ще окажат влияние върху дружеството.

Нормативна база

Законодателните изисквания към предприятията, при изготвяне на финансови отчети, са регламентирани в Закона за счетоводството, освен ако не е описано в друг закон. Законът за счетоводството дефинира общите изисквания към финансовите отчети, съдържание и форма на Годишния финансов отчет ( ГФО), прагове и начини за определяне на приложима счетоводна база и изисквания към съставителите на ГФО.

Основни изисквания към финансовите отчети:

• скрито платено съдържание: 63 думи; отключи

В Годишните финансови отчети на дружествата следва да се посочват наименование на предприятието, правна форма, седалище и адрес на управление, регистрационен номер и регистър, в който е вписано. Ако дружеството е прекратено или е в ликвидация, тази информация също следва да се посочи в ГФО.

Потребители на финансовите отчети:

• собственици и инвеститори;
• финансови и кредитни институции;
• доставчици и други кредитори;
• клиенти;
• наети лица;
• правителства и техните агенции;
• обществеността.

Отговорност за изготвянето на финансовите отчети – ръководството на предприятието носи главната отговорност за изготвянето и представянето на финансовите му отчети.

Формата, структурата и съдържанието на пълния комплект на финансовите отчети се определят от приложимите счетоводни стандарти:

Националният счетоводен стандарт СС 1 Представяне на финансови отчети дефинира следните съставни части на финансовия отчет:

Международният счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети дефинира следните съставни части на финансовия отчет:

Отчетен период

Съгласно действащото законодателство в България предприятията съставят Годишен финансов отчет за календарна година към 31 декември на отчетния период. Това е и отчетният период, който е дефиниран в Националните счетоводни стандарти – календарната година, освен ако в друг счетоводен стандарт не е предвидено друго. Международните стандарти дават по-голяма гъвкавост, предвид прилагането им в различни държави и различията в законодателството, дефинирайки изискването предприятието да представи пълен комплект финансови отчети поне веднъж годишно. Ако предприятието използва по-дълъг или по-кратък период за отчитане, е длъжно да го оповести.

Елементи на финансовите отчети:

• Активи – ресурс, от предприятието, в резултат на и от който се очаква поток от за предприятието;

• Пасиви –

• Собствен капитал – остатъчният дял в активите на предприятието след приспадане на всички негови пасиви;

• Разход –

• Приход –

Признаване елементите на финансовите отчети:

Статия, която отговаря на дефиницията на елемент, следва да бъде призната, ако:

- е вероятно предприятието да получи в бъдеще икономически ползи, свързани с актива; и

- статията има цена на придобиване или стойност, която може да бъде оценена надеждно.

Основни изисквания и принципи:

•  Честно представяне – финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие;

•  Текущо начисляване – предприятието трябва да изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването. Когато се използва принципът на начисляването, статиите се признават като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те отговарят на дефинициите и критериите за признаване на тези елементи;

Качествени характеристики на финансовите отчети:

•  Разбираемост – информацията да бъде лесно разбираема за потребители, имащи приемливи познания за бизнеса, стопанските дейности и счетоводното отчитане, както и желание да получат информацията с необходимата прилежност;

•  Уместност – информацията притежава качеството уместност, когато влияе на стопанските решения на потребителите, като им помага да оценят минали, настоящи и бъдещи събития, или като потвърждава или коригира оценките за тях в миналото;

•  Същественост – информацията е съществена, ако нейното пропускане или подвеждащо представяне би повлияло на стопанските решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети;

2. Съставяне на план за действие за Годишно счетоводно приключване

Финансовите отчети трябва да се изготвят и представят поне веднъж годишно. След като е приключила финансовата година (за България това е 31 декември) и са осчетоводени всички документи, се преминава към Годишно счетоводно приключване и изготвяне на Годишния финансов отчет.

Изготвянето на Годишния финансов отчет е изключително важен и продължителен процес, затова се изисква изготвяне на План за действие за Годишно счетоводно приключване, който трябва да включва поне:

Планът за действие трябва да съдържа последователността на стъпките, сроковете и отговорниците за тяхното изпълнение. Годишният финансов отчет, ако не подлежи на независим финансов одит, трябва да е готов за подаване в институция най-късно две седмици преди изтичане на крайния срок (31 март на следващата година). Когато ГФО ще се одитира, сроковете за неговото изготвяне, приемане от ръководството и предоставяне за одит се съгласуват от ръководството и одитора.

Годишната данъчна декларация се изготвя в срок до 31 март на следващата година. За да бъде приета от НАП, трябва да е подаден и годишният отчет за дейността за НСИ.

В срок до 30 юни на следващата година предприятието е длъжно да публикува Годишния си финансов отчет и Консолидирания си финансов отчет, заедно с пояснителните бележки към тях, както и Годишния доклад за дейността и Годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от Общото събрание на съдружниците/акционерите. Когато дружеството подлежи на задължителен финансов одит, трябва да публикува в ТР заверени от одитор Годишни финансови отчети и одиторски доклад за тях:

3. Повторен преглед на документи и осчетоводяване

Първата стъпка от изготвянето на Годишни финансови отчети е да се направи обстоен преглед на всички налични документи на предприятието за съответния период и да се провери дали са осчетоводени. В практиката често документите пристигат със закъснение и има риск да бъде пропуснато осчетоводяването на някои от тях. За тези цели в счетоводството е въведена практиката документите да се групират по папки и месеци, така че много лесно те да бъдат преглеждани и проверявани дали са осчетоводени, или не. Пример за папки: Приходи на каса, Разходи на каса, Разплащателна сметка в лева, Приход, Разходи, Заплати, ДДС и т.н. Ако счетоводството на предприятието е организирано по този начин, е необходимо да се направи преглед на всяка папка и да се провери дали всеки един документ в нея е осчетоводен.

4. Съгласуване с ръководството

Счетоводството отразява стопанските операции на едно предприятие. Неговата основна цел е да бъдат изготвени финансовите отчети, които да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на дадено предприятие. Честното представяне изисква достоверно представяне на ефектите от операциите, други събития и условия. Под „честно“ се има предвид отчетите да не съдържат съществени пропуски (пропуските и неточното представяне на позиции са съществени, ако те биха могли отделно или заедно да повлияят на икономическите решения на потребителите, взети въз основа на финансовите отчети). Отговорност за изготвянето на отчетите носи ръководството. В този ред на мисли, преди да се изготвят финансовите отчети, е необходимо съставителят да съгласува с ръководството има ли важни събития, за които не са предоставени документи и счетоводството не е уведомено, но които могат да окажат съществено влияние върху финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на предприятието.

Основни теми за съгласуване с ръководството са:

• скрито платено съдържание: 295 думи; отключи

5. Преглед и анализ на оборотна ведомост преди приключване

След като са осчетоводени всички документи, обсъдени са с ръководството на предприятието всички гореописани възможни събития и преди да се направят приключвателните операции, се прави преглед на Аналитичната оборотна ведомост и Главна книга.

Проверяват се салдата и оборотите на всички синтетични и аналитични сметки, проверява за се некоректно разнесени по аналитичности суми и некоректни салда.

Проверява се последният сумарен ред за равенства между начални дебитни и кредитни, крайни дебитни и кредитни салда и дебитни и кредитни обороти.

Проверяват се сметките, отчитащи Собствен капитал, коректни ли са салдата и оборотите по тях, и ако има промени – дали са отразени.

Преглеждат се всички сметки, отчитащи Приходи и Разходи за бъдещи периоди. Ако има разходи, които се отнасят за текущата година, се признават като текущи по съответните приходни и разходни сметки. Често това са предплатени абонаменти, предплатени наеми, застраховки и други подобни.

Ако фирмата е регистрирана по ЗДДС, проверяват се сметките, отчитащи Разчетите по ЗДДС – приключени ли са Начислен ДДС по продажби и ДДС по покупки и отговарят ли салдата по ДДС за възстановяване и ДДС за внасяне на подадените последни Декларации по ЗДДС.

Проверява се дали коректно са разнесени амортизационните отчисления по съответните синтетични и аналитични сметки – съгласно амортизационния план на дружеството.

Проверяват се дълготрайните активи като брой, стойност и инвентарни номера, като се съпоставят данните от счетоводните книги с инвентаризационната книга и инвентаризационния опис, изготвен при годишната инвентаризация на ДМА.

6. Приключвателни операции

Приключвателните операции се съставят към 31 декември на текущата година, след като са осчетоводени всички документи и са проверени сметките и счетоводните записи.

Първо се приключват Разходите по икономически елементи, като се разпределят по Разходи по дейности или по Приходи от дейности съгласно съгласуваната Индивидуална счетоводна политика. Всяка аналитичност от разходите се приключва към дейността или прихода, за който се отнася. Когато има начислени разходи, които не могат да се отнесат еднозначно към дадена дейност, се определя метод, по който да бъдат разпределени. Най-често това разпределение се извършва пропорционално на приходите от дейността, но може да се разпредели пропорционално на служителите, на заетата площ и т.н. Ако една книжарница извършва, освен дейност по продажба на канцеларски материали и набиране, предпечат и печат на материали, разходът за електроенергия може да се разпредели пропорционално на база на получените приходи от двете дейности.

Приключват се Разходите по дейности (Административни разходи и Разходи за продажби) съгласно съгласуваната Индивидуална счетоводна политика.

7. Оборотна ведомост след приключване

След като са направени всички приключвателни операции, се съхранява една Аналитична оборотна ведомост, която се проверява за неприключени синтетични или аналитични сметки и за грешно разнесени суми по аналитичности (виж „Оборотна ведомост” за всички проверки и контроли). Разходните и Приходните сметки трябва да бъдат с нулеви крайни салда.

8. Съставяне на Финансовите отчети

Съставяне на Отчет за приходи и разходи ( ОПР) или Отчет за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход (ОПЗ) и Годишна данъчна декларация

Тези отчети представят размера на приходите и разходите от време и формираната печалба или загуба, съгласно Националните или Международните счетоводни стандарти, като се представят в раздели и статии.

Както Международните, така и Националните счетоводни стандарти дават възможност за два метода за представяне на приходите и разходите на дружествата – по икономическа същност или по функция на разходите. В практиката при прилагане на Международни стандарти, се налага използването на метода по „функция на разходите”. Счита се, че чрез него може да се представи по-добра информация за потребителите на отчетите, но за сметка на това класифицирането на разходите би могло да е субективно.

ОПР по икономическа същност на разходите

За изготвянето на ОПР по този метод се използва информацията за натрупаните обороти от счетоводните сметки за отчитане на приходи и разходи, както и някои други суми, които могат да се видят от хронология или Главна книга, а те са:

• скрито платено съдържание: 269 думи; отключи

Това е по-често прилаганият метод при прилагане на Национални счетоводни стандарти.

ОПР по функция на разходите

При прилагане на този метод се представят първо обичайните търговски операции и след това други статии, които искат да представят на ползвателите на отчетите.

• Приходи от продажби и други приходи от дейността – това са нетните суми на приходите. Получават се от общата сума на продажбите, които ще получим от клиентите, намалени с всички предоставени отстъпки, намаления и рекламации;
• скрито платено съдържание: 158 думи; отключи

Това е по-често използваният метод при прилагане на Международни стандарти за финансово отчитане.

След изготвяне на ОПР по приложимия метод, се формира Счетоводната печалба или загуба. Полученият резултат се преобразува, съгласно изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане, за да се получи данъчният резултат за облагане с корпоративен данък. След начисляване на дължимия данък, той се вписва в ОПР, като се изважда от получения счетоводен резултат. Така се получава Счетоводният финансов резултат след данъчно облагане. Тази стойност се посочва в ОПР/ОПЗ, както и това е текущият резултат в Счетоводния баланс/Отчет за финансовото състояние.

Съставяне на Счетоводен баланс или отчет за Финансовото състояние

Този отчет представя състоянието на активите и пасивите на предприятието .

Данните за изготвяне на Баланса/ОФС се вземат от Оборотната ведомост след приключване и след начисляване на корпоративен данък.

След като е получен Счетоводният финансов резултат, се преминава към попълване на Годишната данъчна декларация за определяне на данъчната печалба/загуба, и ако е печалба – на дължимия корпоративен данък.

Важно: Счетоводната печалба или загуба след данък в ОПР, трябва да съвпада с полученото кредитно салдо или дебитно по сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“. В примера счетоводната печалба е 157 381.49 лв. и съвпада с крайното кредитно салдо на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“.

Данъкът от печалбата, определен върху облагаемите временни разлики, се признава като Пасив по отсрочени данъци, с който се намалява Счетоводната печалба.

Активите и Пасивите по отсрочени данъци се представят компенсирано.

Превишението на Активите над Пасивите по отсрочени данъци се представя отделно от останалите активи и пасиви, като се посочва в Раздел Б, гр.ІV „Отсрочени данъци на Актива на Счетоводния баланс“.

Превишението на Пасивите над Активите по отсрочени данъци се представя в Раздел Б „Провизии и сходни задължения“, ред 2 – „Провизии за данъци“.

При изготвяне на Консолидирани финансови отчети, не се допуска компенсирано представяне на Активите и Пасивите по отсрочени данъци.

Активите и Пасивите по отсрочени данъци в Отчета за приходи и разходи се включват в ред „Разходи за данъци от печалбата”, който включва Текущата печалба и Активите и Пасивите по отсрочени данъци.

Сериозно внимание трябва да се обърне на приспадане на загубите, които могат да бъдат Счетоводни и Данъчни. За данъчни цели може да се приспада само Данъчната загуба, която може да се провери и да се проследи приспадането ѝ от помощната таблица за пренасяне на Данъчни загуби към Годишната данъчна декларация за предходната година, както и от Годишните данъчни декларации за предходните години, включени в тази справка.

След като е формиран Данъчният финансов резултат, се начислява дължимият корпоративен данък. Изчислява се по данъчната ставка (за 2018 г. е 10%). В примера Данъчният финансов резултат е Данъчна печалба от 181 490,54 лв. и дължимият корпоративен данък е 18 149,05 лв.

Ако дружеството е внасяло авансови вноски за корпоративен данък през изминалата година, те се приспадат от дължимия окончателен корпоративен данък.

Производство ЕООД

ОБОРОТНА  ВЕДОМОСТ (след приключване и след данък)

за периода от: 01.01.2018 до: 31.12.2018

При изготвяне на Отчета за приходи и разходи, се включват всички приходни и разходни сметки, както и измененията на някои балансови сметки от Оборотната ведомост.

При изготвяне на Счетоводния баланс се вземат салдата на всички останали сметки.

Сметките за отчитане на амортизации от група 241 са корективни и с тях се намалява стойността на активите от група 20, показвана в Раздел Б „Нетекущи активи на Счетоводния баланс“. Например крайното дебитно салдо по сметка 202 „Сгради“ - 600 000 лв., се намалява с крайното кредитно салдо по сметка 2412 „Амортизация на МСО“ – 144 000 лв. и в Раздел А, гр. І ДМА, ред 1 „Земи и сгради“, в „Сгради” се отразява разликата от 456 000 лв. – това е балансовата стойност на сградите.

Не може да има сметка от Оборотната ведомост, която да не намери отражение в нито един от тези два отчета.

Има сметки, които намират отражение и в двата отчета, но с различни техни данни. Например крайното дебитно салдо на сметка 611 „Разходи за основна дейност“ – ан. сметка „Незавършено производство“, се показва в Счетоводния баланс, в Раздел Б „Текущи активи“, група І „Материални запаси“, ред 2 „Незавършено производство“, а намалението на запасите от готова продукция и незавършено производство (103 804,46 лв.), което се изчислява като разлика между сбора от Началното дебитно салдо по сметки 303 и 611 – 354 400 лв. и сборът от Крайното дебитно салдо по същите сметки – 250 595,54 лв. се отразява в Отчета за приходите и разходите в Раздел А, ред 1 „Намаление на запасите от продукция и незавършено производство“.

Съставяне на отчет за паричните потоци

Отчетът за паричните потоци представя информация за паричните постъпления и плащания за определен период от време, началното и крайното салдо на паричните средства за този период от време, както и показва какви са финансовите и инвестиционните дейности на дружеството за отчитания период. Тази информация дава база за оценка на способността на предприятието да генерира свободни парични средства, както и на потребностите му да оползотвори тези парични потоци. ОПП е съществено важен отчет за собственици или акционери и кредитори, от който могат да получат информация дали дружеството може да генерира свободни парични потоци, които да се използват за извършване на съществени инвестиции, за погасяване на задължения и изплащане на дивиденти.

Паричните средства

Парични наличности

Парични еквиваленти

В зависимост от прилаганите стандарти и Индивидуалната счетоводна политика, Отчетът за паричните потоци може да се изготви по прекия или по косвения метод.

НСС дават възможност Отчетът за паричните потоци да бъде изготвен само по прекия метод, а МСФО предвиждат възможност за избор между двата подхода – пряк и косвен метод, като препоръчителен е прекият метод, но се използва активно и косвеният метод.

Съставяне на ОПП по прекия метод

Отчетът за паричните потоци трябва да дава информация за дейността на дружеството за определения период, представен в три отделни секции – оперативни, инвестиционни и финансови.

ОПП по прекия метод проследява брутните парични потоци – плащания и постъпления и техните изменения по отделни групи и видове.

За изготвяне на Отчета за паричните потоци по прекия метод, задължително е необходима Главна книга за отчитания период, от която се вземат стойностите на различните кореспонденции на сметките, отчитащи паричните средства.

Раздел А „Парични потоци от основната дейност“:

На ред „Парични потоци“, свързани с търговски контрагенти, ще се включат следните суми: в Постъпления К^Т 411 за 1 126 000 лв., а в Плащания Д^Т 401 за 285 100 лв.

Раздел Б „Парични потоци от инвестиционната дейност“:

Раздел В „Парични потоци от финансова дейност“:

Има някои специфични кореспонденции, които трябва да се дефинират при изготвяне на паричните потоци, а не да се разпределят съгласно сметките, по които са отчетени. Например сумите, които са платени от подотчетните лица, отчитани по сметка 422. Подотчетните лица може да са плащания на фактури към контрагенти – в този случай трябва този паричен поток да се представи на ред ПП, свързани с търговски контрагенти. Когато плащанията от и към Подотчетните лица са свързани с командировки, в този случай този паричен поток се представя в „Други парични потоци от основна или инвестиционна цел“, в зависимост от командировката. В широкоизползваните сметки за отчитане на други разчети – 499 „Други кредитори“ и 498 „Други дебитори“ също така може да се отчитат различни парични потоци. В този случай следва всяка една аналитичност да се разглежда отделно и да се представя на коректното място в ОПП.

Съставяне на ОПП по косвен метод

Косвеният метод за съставяне на ОПП е алтернативният подход, който се дава от МСФО, но е доста често използван. Този подход отново проследява паричните потоци в три раздела, за трите отделни дейности – основна, инвестиционна и финансова. Разликата тук е в представянето на паричните потоци от основната дейност. При косвения метод паричните потоци от основна дейност не представят измененията на получавания и плащания, а се определят чрез коригиране на печалбата или загубата с всички безналични сделки – отложени плащания, начислени в предходни периоди, или бъдещи парични постъпления и плащания.

За определяне на паричните потоци от оперативната дейност, се извършват корекции на печалбата и загубат със следните суми:

+ разходите за амортизации;

Паричните потоци от инвестиционна и финансова дейност се представят както при ОПП по прекия метод.

За съставяне на ОПП по косвения метод, е необдима Оборотна ведомост и Главна книга или подходяща хронология, проследяваща кореспонденциите по счетоводните сметки.

В разглеждания пример за изготвяне на финансов отчет за съставяне на ОПП по косвен метод, трябва да се състави първо частта за паричните потоци от оперативната дейност, която е различна от ОПП по прекия метод. Както вече описахме, тази част се съставя, като се извършва корекция на Текущия резултат – печалба или загуба – 157 381.49 лв. и се извършват корекции с всички описани по-горе разходи или изменения на позициите от отчета.

Нетното изменение на паричните средства е 371 957 лв., което означава, че дружеството е реализирало положителен паричен поток от основната дейност, в размер на 621 957 лв., с който е погасен заем за 250 000 лв. и останалата част е свободна – 371 957 лв. за инвестиране или за разпределяне на дивиденти.

Съставяне на отчет за собствения капитал

Отчетът за собствения капитал отразява промените в капитала, в резултат на операции със собствениците – увеличение на капитала, разпределение на дивиденти и други, а и общата сума на печалбите и загубите през този период, независимо дали те са признати в Отчета за приходите и разходите, или са отнесени директно в Собствения капитал, формирани резерви (законови и други).

За изготвяне на Отчета за собствения капитал са необходими Оборотна ведомост – за да се видят началните и крайните салда по сметките, както и Главна книга – за да се проследи движението по сметките.

Сумите от ред 1 „Салдо в началото на отчетния период“ в Отчета за собствения капитал, трябва да съответстват на Сумите от последния ред „Собствен капитал към края на отчетния период“ на отчета за предходната година, по отделни пера и общо (Записан капитал 1 000 000 лв., Неразпределена печалба 86 000 лв., Текуща печалба/загуба 8 500 лв. и Общо собствен капитал 1 094 500 лв.). Тази сума е равна и на Раздел А „Собствен капитал“ от Счетоводния баланс за предходната година 1 094 500 лв.

Пояснителни приложения       

Пояснителните приложения към финансовите отчети трябва да:

Пояснителните приложения към финансовите отчети, доколкото е практически уместно, трябва да бъдат представени по систематичен начин. За всяка позиция в баланса, отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал и отчета за паричните потоци трябва да има препратка към съответната информация, представена в пояснителните приложения.

Доклад за дейността

Докладът за дейността съдържа най-малко следната информация:

Годишен отчет за дейността към НСИ

Този отчет се изготвя по модел и форма, зададени от Националния статистически институт. В зависимост от дейността и отрасъла на дружеството, може да съдържа различни на брой и вид справки, като най-често Годишният отчет за дейността към НСИ съдържа Справка за предприятието, Счетоводен баланс, Отчет за приходи и разходи, Отчет за паричните потоци по прекия метод, Отчет за собствения капитал, Справка за нетекущи (дълготрайните) активи, Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институционални сектори, Справка за приходите и разходите от лихви, Справка за притежаваните ценни книжа и финансови деривати, Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, Справка за разходите за придобиване на ДМА, Справка за чуждестранните преки инвестиции, Справка за продажбите и търговските обекти, Отчет за наличностите, постъпленията и разходите на суровини, Отчет за разходите на горива и енергия, Справка за научноизследователската и развойна дейност и Справка за производството и продажбите на промишлени продукти.

Консолидирани финансови отчети

Най-общо казано, Консолидиран отчет се налага да се изготвя, когато едно предприятие (компания майка) притежава друго или други предприятия (дъщерни предприятия) и осъществява контрол върху тях. В тези случаи всички предприятия формират група. За целите на мениджмънта и управлението е важно да се видят общите (консолидирани) отчети за финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци, така че все едно всички предприятия в групата са едно.

Консолидираният финансов отчет се изготвя задължително, само ако предприятието отговаря на критериите за задължителна консолидация съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всяка група, която не е задължена да изготвя Консолидирани отчети, може по своя преценка да съставя такива.

Съставните части на Консолидирания финансов отчет са:

Консолидираният финансов отчет се съставя към същата дата, към която е съставен Индивидуалният финансов отчет на предприятието майка.

Консолидираните финансови отчети се изготвят при прилагане на еднаква счетоводна политика за сходни сделки и други събития при сходни обстоятелства.

При изготвянето на Консолидираните финансови отчети, предприятието обединява финансовите отчети на компанията майка и нейните дъщерни предприятия „ред по ред", като събира сходни позиции по активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи. За да могат Консолидираните финансови отчети да представят финансова информация за групата така, сякаш тя е за едно стопанско предприятие, се предприемат следните стъпки:

Вътрешногруповите салда, сделки, приходи и разходи се елиминират изцяло.

Вътрешногруповите салда и сделки, включително приходи, разходи и дивиденти, се елиминират изцяло. Печалбите и загубите, възникващи по вътрешногрупови сделки, които са признати в активите, като например материални запаси и дълготрайни активи, се елиминират изцяло.

Заключителни изисквания

Отчетите от Годишния финансов отчет се изготвят в хиляди лева, но при закръгляването може да се допуснат минимални разлики, като се съобразява да не се изкривяват съществено данните от отчета, както и да е на лице елементарно математическо равенство. Стойностите за предходна година не се променят, освен ако не е правена корекция на счетоводна грешка.