Осигурителният стаж на работниците и служителите се установява на база на данните, вписани в трудова, служебна или осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи се издават въз основа на ведомости за заплати, договори за възлагане на труд или други документи, с които може да се докаже, че е плащано за положен труд, за който е следвало да се начисляват осигуровки.
Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, които работят без трудово правоотношение, както и на управители, прокуристи и на контрольори в търговски дружества, се установяват чрез осигурителни книжки.
Осигурителният стаж на докторантите до 31 декември 2012 г. се установява с удостоверение за доход (УП-2) и осигурителен стаж (УП-3). Документът се издава от съответното териториално поделение на НОИ въз основа на: документи за внесени осигурителни вноски, заповед за зачисляване и заповед за отчисляване на докторантура, диплома и документ, който удостоверява срока на обучението.
За осигурителен стаж, въпреки че не е налице трудово правоотношение и лицето не е било осигурявано, се зачита времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете с трайно увреждане е полагал грижи за него до навършване на 16-годишна възраст. Това право имат и родители, и осиновители на дете с трайно увреждане, което се нуждае от постоянни грижи и не е настанено в социално или лечебно заведение. Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се доказва с решение на ТЕЛК ( НЕЛК). В този случай осигурителният доход е равен на минималната работна заплата за страната (за 2021 г. – 650 лева).
