Директива за Мерките срещу Изпирането на Пари – 2015/849

СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2015/849

(1) Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на целостта, стабилността и репутацията на финансовия сектор и да застрашат вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност продължават да бъдат значителни проблеми, по които следва да се работи на равнището на Съюза. Освен по-нататъшното развитие на равнището на Съюза на наказателноправния подход към този проблем, целенасочените и пропорционални превантивни действия срещу използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма играят жизнено важна роля и може да дадат допълнителни резултати.

(2) Надеждността, целостта и стабилността на кредитните институции и финансовите институции и доверието във финансовата система като цяло могат да бъдат сериозно подкопани от опитите на престъпни субекти и техните съучастници да прикрият произхода на приходите от престъпна дейност или да насочат парични средства със законен или незаконен произход за терористични цели. Лицата, осъществяващи изпиране на пари и тези, които финансират тероризма, биха могли да се опитат да се възползват от свободното движение на капитали и свободното предоставяне на финансови услуги, до които води интегрираното финансово пространство на Съюза, за да улеснят престъпните си дейности. Следователно са необходими конкретни мерки за координация на равнището на Съюза. Същевременно следва да се постигне баланс между целта да се защити обществото от престъпления и да се съхранят стабилността и целостта на финансовата система на Съюза, от една страна, и нуждата, от друга страна, да се създаде регулаторна среда, която да позволява на дружествата да развиват стопанската си дейност, без да понасят прекомерни разходи за постигане на съответствие.

(3) Настоящата директива представлява четвъртата директива насочена срещу заплахата от изпиране на пари. В Директива 91/308/ЕИО на Съвета ^[4] беше определено изпирането на пари във връзка с трафика на наркотици и бяха наложени задължения единствено по отношение на финансовия сектор. С Директива 2001/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ^[5] беше разширено приложното поле на Директива 91/308/ЕИО както по отношение на престъпленията, така и на набора от обхванати професии и дейности. През юни 2003 г. Специалната група за финансови действия („FATF“) ревизира своите препоръки, в чийто обхват попадна и финансирането на тероризма, и предостави по-подробни изисквания по отношение на идентификацията и проверката на клиента, случаите, при които по-високият риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма може да оправдае прилагането на засилени мерки, както и случаите, при които по-ниският риск може да позволи извършването на не толкова строга проверка. Тези промени бяха отразени в Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ^[6] и в Директива 2006/70/ЕО на Комисията ^[7].

(4) Изпирането на пари и финансирането на тероризма често се извършват на международно равнище. Мерките, предприети единствено на национално равнище или дори на равнището на Съюза без да се вземе предвид международната координация и сътрудничество, биха имали много ограничено въздействие. Ето защо приетите в тази област мерки на Съюза следва да бъдат съвместими с останалите действия, предприети в рамките на международни форуми, и поне също толкова строги, колкото тях. При определяне на действията на Съюза следва да продължи да се обръща специално внимание на препоръките на FATF и на инструментите на други международни органи, действащи в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. За повишаване на ефикасността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма съответните правни актове на съюза следва по целесъобразност да бъдат приведени в съответствие с Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение, приети от FATF през февруари 2012 г. („ревизираните препоръки на FATF“).

(5) Освен това злоупотребите с финансовата система, целящи насочването на парични средства с незаконен произход или дори такива със законен произход за терористични цели, представляват несъмнен риск за целостта, правилното функциониране, репутацията и стабилността на финансовата система. Превантивните мерки, установени в настоящата директива, следва да бъдат насочени към сделките и операциите с парични средства, получени от тежки престъпления, и набирането на парични средства или имущество за терористични цели.

(6) Плащанията в брой на големи суми се характеризират с висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма. С цел повишаване на бдителността и ограничаване на рисковете, свързани с такива плащания в брой, настоящата директива следва да обхваща търгуващите със стоки лица дотолкова, доколкото те извършват или получават плащания в брой в размер на 10 000 EUR или повече. Държавите членки следва да могат да приемат по-ниски прагове, допълнителни общи ограничения на използването на пари в брой и допълнителни по-строги разпоредби.

(7) Използването на продукти, представляващи електронни пари, все повече се счита за заместител на банковите сметки, което наред с мерките, установени в Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ^[8], обосновава необходимостта тези продукти да бъдат обект на задълженията свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Въпреки това, при някои доказани нискорискови обстоятелства и при строги условия за намаляване на риска, на държавите членки следва да бъде позволено да освобождават продуктите, представляващи електронни пари, от определени мерки за комплексна проверка на клиента, като например идентификация и проверка на клиента и на действителния собственик, но не и от наблюдение на сделки или делови отношения. Условията за намаляване на риска следва да включват изискване освободените продукти, представляващи електронни пари, да бъдат използвани изключително за закупуване на стоки или услуги, както и електронно съхраняваната сума да бъде достатъчно малка, за да изключва възможността за заобикаляне на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това изключение не следва да засяга предоставеното на държавите членки право на преценка, съгласно което те могат в съответствие с член 15 да разрешават на задължените субекти да прилагат опростени мерки за комплексна проверка на клиента към други продукти, представляващи електронни пари, които пораждат по-ниски рискове.

(8) Що се отнася до задължените субекти, спрямо които се прилага настоящата директива, понятието за посредници за недвижими имоти би следвало да включва и посредниците при отдаване под наем, където е приложимо.

(9) Настоящата директива следва да се прилага спрямо упражняващите юридическа дейност лица, съгласно определението на държавите членки, когато същите участват във финансови или дружествени сделки, включително при предоставянето на данъчни консултации, където е налице най-голям риск с услугите на тези упражняващи юридическа дейност лица да бъде злоупотребено с цел изпиране на приходите от престъпна дейност или финансиране на тероризма. Следва обаче да се предвидят изключения от всяко задължение за докладване на информация, получена преди, по време на или след съдебно производство, или в процеса на определяне на правното положение на клиент. Следователно правната консултация следва да остане в обхвата на задължението за спазване на професионална тайна, освен когато упражняващото юридическа дейност лице взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма, правната консултация се дава за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма или упражняващото юридическа дейност лице знае, че клиентът търси юридически съвет за целите на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

(10) Пряко сравнимите услуги следва да бъдат третирани по еднакъв начин, когато са предоставяни от някой от лице, упражняващо някоя от професиите, обхванати от настоящата директива. С цел да се осигури зачитането на правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), по отношение на одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти, които в някои държави членки имат правото да защитават или да представляват клиент в рамките на съдебно производство или да оценяват правното положение на клиент, информацията, която те получават при изпълнението на тези задачи, не следва да бъде предмет на задълженията за докладване, установени в настоящата директива.

(11) Важно е да се подчертае изрично, че в съответствие с ревизираните препоръки на FATF „данъчните престъпления“, свързани с преки и косвени данъци, са включени в широкото определение на „престъпна дейност“ по настоящата директива. Тъй като във всяка държава членка като „престъпна дейност“, наказуема със санкциите, посочени в член 3, точка 4, буква е) от настоящата директива, могат да бъдат определени различни данъчни престъпления, определенията на данъчни престъпления в националното право могат да се различават. Въпреки че стремежът не е да се хармонизират определенията на данъчни престъпления в националното право на държавите членки, последните следва да разрешат във възможно най-голяма степен съобразно националното си право обмена на информация или предоставянето на помощ между звената за финансово разузнаване (ЗФР) в ЕС.

(12) Необходимо е да се идентифицира всяко физическо лице, упражняващо право на собственост или контрол върху правно образувание. За да се осигури действителна прозрачност, държавите членки следва да гарантират, че са обхванати възможно най-широк кръг от правни образувания, учредени или създадени чрез какъвто и да е друг механизъм на тяхна територия. Въпреки че установяването на конкретен процент на акционерно или дялово участие няма автоматично да доведе до разкриването на действителния собственик, то следва да представлява фактор с доказателствена стойност, който следва да бъде отчетен наред с другите. Държавите членки следва да могат обаче да решат, че и по-ниско процентно участие може да бъде индикация за собственост или контрол.

(13) Идентификацията и проверката на действителния собственик следва, когато е уместно, да обхваща правни образувания, които притежават други правни образувания, и задължените и следва да се стремят да установяват физическото лице или лица, което в крайна сметка упражнява контрол посредством собственост или чрез други средства върху правното образувания — клиент. Контролът чрез други средства може, наред с другото, да включва критериите за контрол, използвани с цел изготвянето на консолидирани финансови отчети, например чрез споразумение на акционерите, упражняване на доминиращо влияние или правомощие за назначаване на висшето ръководство. Възможно е да има случаи, в които да не може да се установи физическо лице, което в крайна сметка притежава правното образувание или упражнява контрол върху него. В такива изключителни случаи задължените субекти, след като са изчерпали всички други средства за идентификация и при условие че няма основание за съмнение, може да считат висшия ръководен служител или служители за действителен собственик.

(14) Необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик е ключов фактор при разкриването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята самоличност зад дружествена структура. Ето защо държавите членки следва да гарантират, че правните образувания, учредени на тяхна територия в съответствие с националното право, получават и съхраняват подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици, в допълнение към основната информация, като име и адрес на дружеството, и доказателства за учредяване и юридическа собственост. С оглед повишаване на прозрачността с цел борба със злоупотребата с правни образувания, държавите членки следва да гарантират, че информацията за действителния собственик се съхранява в централен регистър, намиращ се извън дружеството, в пълно съответствие с правото на Съюза. Държавите членки могат да използват за тази цел централна база данни, в която се събира информация за действителния собственик, или търговския регистър или друг централен регистър. Държавите членки могат да решат задължените субекти да отговарят за попълването на регистъра. Държавите членки следва да гарантират, че във всички случаи тази информация е на разположение на компетентните органи и ЗФР и се предоставя на задължените субекти, когато последните предприемат мерки за комплексна проверка на клиента. Държавите членки следва също така да гарантират, че други лица, които са в състояние да докажат законен интерес във връзка с изпирането на пари, финансирането на тероризма и съответните предикатни престъпления — като например корупция, данъчни престъпления и измами — получават достъп до информация за действителния собственик в съответствие с правилата за защита на данните. Лицата, които са в състояние да докажат законен интерес, следва да имат достъп до информация относно естеството и мащаба на притежаваните права и техния приблизителен дял.

(15) За тази цел държавите членки следва да могат, в съответствие с националното право, да разрешат по-широк достъп от този, предвиден в настоящата директива.

(16) Своевременният достъп до информация за действителния собственик следва да се осигури по начин, при който се избягва всякакъв риск от нерегламентирано осведомяване на съответното дружество.

(17) С цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между различните видове правни форми, от доверителните собственици следва да се изисква също така да получават, съхраняват и предоставят информация за действителния собственик на задължените субекти, които вземат мерки за комплексна проверка на клиента, и да съобщават тази информация в централен регистър (или централна база данни), като освен това доверителните собственици следва да разкриват своя статус пред задължените субекти. Правните образувания като фондации и други правни форми подобни на доверителна собственост, следва да подлежат на еквивалентни изисквания.

(18) Настоящата директива следва да се прилага и за дейностите на задължените субекти, които се извършват по интернет.

(19) Новите технологии предлагат ефективни от гледна точка на времето и разходите решения за дружествата и за клиентите и поради това следва да се вземат предвид при оценката на риска. Компетентните органи и задължените субекти следва да действат активно в борбата с новите и иновативните способи за изпиране на пари.

(20) Представителите на Съюза в управителните органи на Европейската банка за възстановяване и развитие се насърчават да прилагат настоящата директива и да публикуват на уебсайта си мерките на политиката за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включващи подробни процедури за привеждане в действие на настоящата директива.

(21) Използването на услуги в сектора на хазартните игри за изпиране на приходи от престъпна дейност буди загриженост. За да бъдат намалени свързаните с услугите в сектора на хазартните игри рискове, в настоящата директива следва да се предвиди задължение за доставчиците на услуги в областта на хазарта, които пораждат по-високи рискове, да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента при всяка сделка в размер на 2 000 EUR или повече. Държавите членки следва да гарантират, че задължените субекти прилагат същия праг по отношение на получаването на печалби, осъществяването на залагания, включително посредством покупката и обмена на хазартни жетони, или и двете заедно. Доставчиците на услуги в областта на хазарта, разполагащи с физически помещения като например казина и игрални къщи, следва да гарантират, че ако при влизане се извършва комплексна проверка на клиента, тя може да бъде отнесена към сделките, осъществени от съответния клиент в рамките на тези помещения. Въпреки това, при доказани нискорискови обстоятелства, на държавите членки следва да бъде позволено да освобождават определени хазартни услуги от някои или от всички изисквания на настоящата директива. Използването на освобождаване от държава членка следва да се разглежда само в строго ограничени и обосновани обстоятелства и когато рисковете от изпиране на пари или финансиране на тероризма са ниски. Такова освобождаване следва да подлежи на специфична оценка на риска, която отчита и степента на уязвимост на съответните сделки. Случаите на освобождаване следва да се съобщават на Комисията. В оценката на риска държавите членки следва да посочват по какъв начин са взели под внимание съответните констатации в докладите, изготвени от Комисията в рамките на наднационалната оценка на риска.

(22) Рискът от изпиране на пари и финансиране на тероризма не е един и същ във всеки конкретен случай. В съответствие с това следва да се използва комплексен подход, основан на риска. Основан на риска подход не означава, че на държавите членки и задължените субекти се предоставя неограничена свобода на действие. Този подход включва вземането на решения въз основа на обективни данни с цел по-ефективно справяне с рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени Съюзът и лицата, които извършват дейност на негова територия.

(23) Укрепването на основания на риска подход е необходимо на държавите членки и на Съюза, за да идентифицират, разберат и ограничат рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които са изправени. В международен план беше отчетено значението на наднационалния подход за установяване на риска, като на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета ^[9], на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ^[10], и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ^[11], следва да бъде възложено, чрез техния съвместен комитет, да представят становище относно рисковете, засягащи финансовия сектор на Съюза.

(24) Комисията може успешно да извършва преглед на конкретни презгранични заплахи, които биха могли да засегнат вътрешния пазар и които не могат да бъдат установени и ефективно преодолени от отделните държави членки. Ето защо, на Комисията следва да бъде възложена отговорността да координира оценката на рисковете, свързани с презгранични дейности. Участието на подходящи експерти, като Експертната група по въпросите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и представителите на ЗФР, както и по целесъобразност на други органи на равнището на Съюза, е от съществено значение за ефективността на този процес. Националните оценки на риска и националният опит в това отношение също са важен източник на информация за процеса. Тази оценка на презграничните рискове от страна на Комисията не следва да включва обработването на лични данни. При всички случаи данните следва да бъдат изцяло анонимни. Надзорните органи по защита на данните на национално и съюзно равнище следва да участват само ако оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма оказва въздействие върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните на лицата.

(25) Резултатите от оценките на риска следва по целесъобразност да се предоставят своевременно на задължените субекти, за да могат да идентифицират, разбират, управляват и ограничават своите собствени рискове.

(26) В допълнение, за още по-добро установяване, разбиране, управление и ограничаване на рисковете на равнището на Съюза държавите членки следва да предоставят помежду си достъп до резултатите от своите оценки на риска, както и на Комисията, и на ЕБО, ЕОЗППО и ЕОЦКП („ЕНО“).

(27) При прилагането на настоящата директива е целесъобразно да се отчитат особеностите и нуждите на попадащите в нейния обхват по-малки задължени субекти, както и да се осигури третиране, което отговаря на техните специфични потребности и на естеството на тяхната стопанска дейност.

(28) С цел защита на нормалното функциониране на финансовата система в Съюза и на вътрешния пазар от изпиране на пари и финансиране на тероризма, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощия да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), за да определи юрисдикциите на трети държави, които имат стратегически слабости в национална си уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма („високорискови трети държави“). Променящият се характер на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма, което се улеснява от постоянното развитие на технологиите и средствата, които са на разположение на престъпниците, изисква бързо и непрекъснато адаптиране на правната рамка по отношение на високорисковите трети държави, с цел ефективен подход към съществуващите рискове и предотвратяване на възникването на нови рискове. Комисията следва да взема предвид информацията от международни организации и определящи стандартите органи в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, като публични изявления на FATF, взаимни оценки, подробни доклади за оценка или публикувани последващи доклади, и да адаптира оценките си съобразно съдържащите се в тях промени, когато е уместно.

(29) Държавите членки следва най-малко да предвиждат мерки за комплексна проверка на клиента, които задължените субекти да прилагат, когато имат отношения с физически лица или правни образувания, установени във високорискови трети държави, определени от Комисията. По същия начин, следва да бъде забранено да се разчита на трети лица, установени в такива високорискови трети държави. Държавите, които не са включени в списъка, не следва автоматично да се считат за разполагащи с ефективни системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и физическите лица или правните образувания, установени в такива държави следва да се оценяват въз основа на отчитане на риска.

(30) Сам по себе си рискът се променя, а променливите величини, поотделно или заедно, могат да увеличават или намаляват потенциалния риск, като по този начин влияят върху подходящото равнище на превантивните мерки, като например мерките за комплексна проверка на клиента. Следователно при някои обстоятелства следва да се прилага разширена комплексна проверка, а при други може да е по-подходящо използването на опростен

(31) Следва да бъде отчетено, че определени ситуации са свързани с по-висок риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Въпреки че самоличността и бизнес профилът на всички клиенти следва да бъдат установени, съществуват случаи, при които са нужни особено строги процедури за идентификация и проверка на клиента.

(32) Това се отнася най-вече за взаимоотношенията с физически лица, които изпълняват или са изпълнявали важни обществени функции в Съюза или в международен план, и най-вече физически лица от държави, в които корупцията е широко разпространена. Подобни взаимоотношения могат да изложат особено финансовия сектор на значителни рискове за репутацията и на правни рискове. Международните усилия за борба с корупцията също оправдават необходимостта да се обърне специално внимание на такива лица и да се приложат подходящи мерки за разширена комплексна проверка на клиента по отношение на лицата, които изпълняват или са изпълнявали важни обществени функции в страната или в чужбина, както и по отношение на лицата на висши длъжности в международни организации.

(33) Изискванията по отношение на видните политически личности имат превантивен, а не наказателен характер и не следва да се тълкуват като стигматизиращи тези видни политически личности като участващи в престъпна дейност. Отказът от делови взаимоотношения с дадено лице само въз основа на факта, че то е видна политическа личност, противоречи на духа на настоящата директива и на ревизираните препоръки на FATF.

(34) Получаването на одобрение от висшето ръководство за установяването на делови взаимоотношения не винаги изисква получаване на одобрение от съвета на директорите. Следва да е възможно такова одобрение да се предоставя от лица, притежаващи достатъчно познания относно рисковата експозиция на институцията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция.

(35) За да се избегнат повтарящите се процедури за идентифициране на клиента, водещи до забавяния и по-ниска ефективност на стопанската дейност, е целесъобразно да се позволи клиентите, които са били идентифицирани другаде, да бъдат представяни на задължените субекти при спазване на подходящи предпазни мерки. Когато задължен субект разчита на трето лице, крайната отговорност за спазване на процедурата за комплексна проверка на клиента следва да се носи от задължения субект, на когото е представен клиентът. Третото лице или лицето, което е представило клиента, следва също да носи собствена отговорност за спазване на настоящата директива, включително изискването за докладване на съмнителни сделки и за съхраняване на информация, доколкото то има взаимоотношения с клиент, които са обхванати от настоящата директива.

(36) В случаите на представителство или при правоотношения, свързани с изнасяне на дейности на договорна основа между задължените субекти и външни лица, които не са обхванати от настоящата директива, биха могли да възникнат задължения за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма за тези представители или изпълнители на изнесени дейности доколкото те са част от задължените субекти единствено по силата на договора между тях, а не съгласно настоящата директива. Ето защо задълженият субект следва да продължи да носи основната отговорност за спазването на настоящата директива.

(37) Всички държави членки са създали или следва да създадат оперативно независими и автономни ЗФР със задачата да събират и анализират получаваната от тях информация, за да установят връзката между съмнителни сделки и стоящите в тяхната основа престъпни дейности с цел предотвратяване и борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Оперативно независими и автономни ЗФР следва да означава, че тези звена разполагат с правомощия и капацитет да изпълняват функциите си свободно, включително да вземат автономно решение да анализират, изискват и разкриват конкретна информация. Съмнителните сделки и друга информация, отнасяща се до изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма, следва да бъдат докладвани на ЗФР, които следва да изпълняват ролята на централно национално звено за получаване, анализиране и разкриване на компетентните органи на резултатите от своя анализ. Всички съмнителни сделки, включително опитите за извършване на сделки, следва да се докладват, независимо от сумата на сделката. Докладваната информация може да включва и информация, основаваща се на отделни прагове.

(38) Чрез дерогация от общата забрана за извършване на съмнителни сделки задължените субекти следва да могат да извършват съмнителни сделки, преди да информират компетентните органи, в случаите когато въздържане от извършването е невъзможно или има вероятност да осуети действията по преследване на лицата, облагодетелствани от операция, за която се подозира, че води до изпиране на пари или финансиране на тероризма. Това обаче не следва да засяга поетите от държавите членки международни задължения за незабавно замразяване на средства или други активи на терористи, терористични организации или лица, финансиращи тероризма, съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации.

(39) Държавите членки следва да могат да определят подходящ саморегулиращ се орган за определени задължени субекти, като орган, който да бъде информиран първоначално вместо ЗФР. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека система за първоначално докладване пред саморегулиращ се орган представлява важна предпазна мярка за защита на основните права във връзка със задълженията за докладване, приложими по отношение на лицата, упражняващи юридическа дейност. Държавите членки следва да предвидят средствата и начина за постигане на защитата на професионалната тайна, поверителността и неприкосновеността на личния живот.

(40) Когато държава членка реши да определи такъв саморегулиращ се орган, тя може да позволи или да изиска от саморегулиращия се орган да не представя на ЗФР никаква информация, получена от лицата, представлявани от този орган, когато информацията е получена от или по отношение на един от техните клиенти, в процеса на установяване на правното положение на техния клиент или при изпълнение на техните задачи при защитата или процесуалното представителство на този клиент в съдебен процес или във връзка с такъв процес, включително предоставяне на съвети за завеждане или избягване на такъв процес, независимо дали информацията е получена преди, по време или след съответното производство.

(41) Съществуват редица случаи, при които служители, докладвали съмненията си за изпиране на пари, са били подложени на заплахи или враждебни действия. Въпреки че настоящата директива не може да влияе върху съдебните производства на държавите членки, разрешаването на този проблем е от решаващо значение, за да се гарантира ефективността на системата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Държавите членки следва да са запознати с този проблем и да полагат всички възможни усилия за защита на лицата, включително служителите и представителите на задължения субект, от такива заплахи или враждебни действия, както и да предоставят, в съответствие с националното право, подходяща защита на тези лица, особено по отношение на правото им на защита на техните лични данни и на ефективна съдебна защита и представителство.

(42) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ^[12], както е транспонирана в националното право, се прилага по отношение на обработваните за целите на настоящата директива лични данни. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета ^[13] се прилага за обработването на лични данни от институциите и органите на Съюза за целите на настоящата директива. Всички държави членки признават борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от значим обществен интерес. Настоящата директива не засяга защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета ^[14], както е въведено в националното право.

(43) От съществено значение е привеждането на настоящата директива в съответствие с ревизираните препоръки на FATF да се извърши в пълно съответствие с правото на Съюза, по-специално по отношение на правото на Съюза в областта на защитата на данните и защитата на основните права, заложени в Хартата. Определени аспекти от прилагането на настоящата директива включват събирането, анализа, съхраняването и обмена на данни. Обработването на лични данни следва да бъде позволено при пълно спазване на основните права, само за целите на настоящата директива и за изискваните от нея дейности, като провеждане на комплексна проверка на клиента, постоянно наблюдение, разследване и докладване на необичайни и съмнителни сделки, идентифициране на действителния собственик на юридическо лице или правно образувание, идентифициране на видни политически личности, споделяне на информация между компетентните органи и споделяне на информация между кредитните институции и финансовите институции и други задължени субекти. Събирането и последващото обработване на лични данни от задължените субекти следва да бъдат ограничени до необходимото с оглед спазване на изискванията на настоящата директива, като личните данни не следва да бъдат допълнително обработвани по начин, който е несъвместим с тази цел. По-специално следва да бъде строго забранено по-нататъшно обработване на лични данни за търговски цели.

(44) Ревизираните препоръки на FATF показват, че за да могат да оказват пълно съдействие и да изпълняват бързо искания за информация от компетентните органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, задължените субекти следва да съхраняват в продължение на най-малко пет години необходимата информация, получена посредством мерките за комплексна проверка на клиента и записите на сделки. С цел да се избегнат различните подходи и да бъдат изпълнени изискванията за защита на личните данни и за правна сигурност, този срок на съхранение следва да бъде определен на пет години след приключване на деловите взаимоотношения или след датата на случайната сделка. Държавите членки обаче, след оценка на необходимостта и пропорционалността, следва да могат да разрешават или да изискват данните да бъдат съхранявани за по-дълъг срок, който да не надвишава допълнителен срок от пет години, ако това е необходимо за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, без да се засяга националното наказателно право относно доказателствата, което се прилага в хода на наказателни разследвания и съдебни производства. Държавите членки следва да изискват въвеждането на специални предпазни мерки, с които да се гарантира сигурността на данните, и следва да определят кои лица, категории лица или органи следва да имат изключителен достъп до съхраняваните данни.

(45) За да се осигури подходящо и ефикасно правораздаване през периода за транспониране на настоящата директива в националния правен ред на държавите членки, както и с цел да се даде възможност за нейното гладко взаимодействие с националното процесуално право, информацията и документите, отнасящи се за висящи към датата на влизане в сила на настоящата директива съдебни производства в държавите-членки, следва да се съхраняват за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на евентуални случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма, за срок от пет години след тази дата, като следва да бъде възможно този срок да бъде продължен за още пет години.

(46) Правото на достъп до данните на титуляря на данните се прилага по отношение на обработваните за целите на настоящата директива лични данни. При все това достъпът на титуляря на данните до всякаква информация, свързана с доклад за съмнителни сделки, би нарушил сериозно ефективността на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това налагането на изключения и ограничения на това право в съответствие с член 13 от Директива 95/46/ЕО, и, където е приложимо, в член 20 от Регламент (ЕО) № 45/2001, може да е оправдано. Субектът на данните има право да поиска надзорен орган, посочен в член 28 от Директива 95/46/ЕО или, където е приложимо, Европейският надзорен орган по защита на данните да извърши проверка на законосъобразността на обработването на данни, както и правото да потърси средства за правна защита, предвидени в член 22 от посочената директива. Надзорният орган, посочен в член 28 от Директива 95/46/ЕО, може да действа също така на принципа на служебното начало. Без да се засягат ограниченията на правото на достъп, надзорният орган следва да може да информира субекта на данните, че е извършил всички необходими проверки, както и за резултата по отношение на законосъобразността на въпросното обработване на данни.

(47) В обхвата на настоящата директива не попадат лицата, чиято дейност се ограничава единствено до прехвърляне в електронен формат на информацията от документи на хартиен носител и които действат съгласно договор с кредитна или финансова институция, както и лицата, които единствено предоставят на кредитни или финансови институции системи за съобщения или други помощни системи за преводи на средства или системи за клиринг и сетълмент.

(48) Изпирането на пари и финансирането на тероризма са международен проблем и усилията за борба с тях следва да бъдат глобални. За да се избегне прилагането на много различни стандарти в рамките на една институция или група от институции, кредитните институции и финансовите институции от Съюза, които имат клонове и дъщерни предприятия, намиращи се в трети държави, в които изискванията в тази област са по-малко строги от тези в държавата членка, следва да прилагат спрямо въпросните клонове и дъщерни предприятия стандартите на Съюза или да уведомят компетентните органи на държавата членка по произход, ако прилагането на такива стандарти е невъзможно.

(49) На задължените субекти следва по възможност да се предоставя обратна информация относно полезността и последващите действия по представените от тях доклади за съмнителни сделки. За да бъде това възможно и с оглед проверката на ефективността на техните системи за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки следва да водят и да подобрят качеството на съответната статистика. За допълнително подобряване на качеството и съгласуваността на статистическите данни, събирани на равнището на Съюза, Комисията следва да следи положението в рамките на целия Съюз по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма и да публикува редовни обзори.

(50) Когато държавите членки изискват от емитентите на електронни пари и от доставчиците на платежни услуги, установени на тяхна територия във форми, различни от клон, и чието седалище се намира в друга държава членка, да посочат централно звено за контакт на тяхна територия, те следва да могат да изискват това централно звено за контакт, което действа от името на институцията, която го посочва, да гарантира спазването от страна на предприятията на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Те следва също да гарантират, че това изискване е пропорционално и не надхвърля необходимото за постигането на целта за спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително като улесняват съответните процедури по надзор.

(51) По отношение на обменните бюра, бюрата за осребряване на чекове, доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление, или доставчиците на услуги в областта на хазарта, компетентните органи следва да гарантират, че лицата, които на практика управляват дейността на такива правни образувания, и действителните собственици на тези образувания са подходящи и благонадеждни. Критериите, по които се определя дали дадено лице е подходящо и благонадеждно, следва най-малко да отразяват нуждата от защита на тези образувания срещу злоупотреба за престъпни цели от страна на техните управители или действителни собственици.

(52) Когато задължен субект осъществява дейност чрез предприятия в друга държава членка, включително чрез мрежа от представители, компетентният орган на държавата членка по произход следва да отговаря за надзора по отношение на прилагането от задължения субект на политиките и процедурите на групата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това би могло да включва посещения на място в предприятия, установени в друга държава членка. Компетентният орган на държавата членка по произход следва да си сътрудничи тясно с компетентния орган на приемащата държава членка и следва да го информира по всички въпроси, които биха могли да засегнат оценката им на спазването от страна на предприятието на правилата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, установени в приемащата държава.

(53) Когато задължен субект осъществява дейност чрез предприятия в друга държава членка, включително чрез мрежа от представители или лица, разпространяващи електронни пари в съответствие с член 3, параграф 4 от Директива 2009/110/ЕО, компетентният орган на приемащата държава членка запазва отговорността по осигуряване спазването на правилата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на предприятието, включително, ако е целесъобразно, като извършва проверки на място и дистанционно наблюдение и като взема подходящи и пропорционални мерки за преодоляване на сериозни нарушения на тези изисквания. Компетентният орган на приемащата държава членка следва да си сътрудничи тясно с компетентния орган на държавата членка по произход и да го информира по всички въпроси, които биха могли да засегнат неговата оценка на прилагането от задължения субект на политиките и процедурите в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма на групата. С цел отстраняване на сериозни нарушения на правилата в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, които изискват незабавни корективни мерки, компетентният орган на приемащата държава членка следва да може да прилага подходящи и пропорционални временни корективни мерки, приложими при сходни обстоятелства към задължените субекти, които попадат в неговата компетентност, за преодоляване на тези сериозни пропуски, когато е уместно, с помощта на компетентния орган на държавата членка по произход или в сътрудничество с него.

(54) Координацията и сътрудничеството между ЗФР е от изключително значение, като се има предвид транснационалният характер на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В настоящата директива са установени подробни правила, с оглед да се осигури по-добра координация и сътрудничество и да се гарантира по-специално, че докладите за съмнителни сделки достигат до ЗФР на държавата членка, в която ползата от тях би била най-голяма.

(55) Платформата на звената за финансово разузнаване в ЕС („платформата на ЗФР в ЕС“) — неформална група, съставена от представители на ЗФР, която действа от 2006 г. насам — се използва за улесняване на сътрудничеството между ЗФР и за обмен на мнения по свързани със сътрудничеството въпроси, като ефективно сътрудничество между ЗФР и между ЗФР и звена за финансово разузнаване на трети държави, съвместен анализ на презгранични случаи и тенденции и фактори, които са от значение за оценяване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма на национално и на наднационално равнище.

(56) Подобряването на обмена на информация между ЗФР в рамките на Съюза е от особено значение за справяне с транснационалния характер на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Използването на сигурни механизми за обмен на информация, по-специално на децентрализираната компютърна мрежа FIU.net („FIU.net“) или неин приемник и на предлаганите от FIU.net технически средства, следва да бъде насърчавано от държавите членки. Първоначалният обмен на информация за аналитични цели между ЗФР, която се отнася до изпиране на пари или финансиране на тероризма,, не се обработва или разпространява допълнително, следва да бъде разрешен, освен ако такъв обмен на информация би бил в противоречие с основните принципи на националното право. Обменът на информация по случаи, определени от ЗФР като включващи евентуални данъчни престъпления, следва да не засяга обмена на информация в областта на данъчното облагане в съответствие с Директива 2011/16/ЕС на Съвета ^[15] или в съответствие с международните стандарти в областта на обмена на информация и административното сътрудничество по данъчни въпроси.

(57) За да могат да реагират бързо и изцяло на запитвания от страна на ЗФР, задължените субекти трябва да въведат ефективни системи, които да им позволяват да разполагат с пълен и своевременен достъп посредством сигурни и поверителни канали до информация относно деловите взаимоотношения, които поддържат или са поддържали с определени лица. В съответствие с правото на Съюза и националното право държавите членки биха могли, например, да обмислят въвеждането на системи на банкови регистри или електронни системи за извличане на данни, които биха предоставили на ЗФР достъп до информация за банкови сметки, без да се засяга необходимостта от съдебно разрешение, където е приложимо. Държавите членки биха могли също така да обмислят създаването на механизми, които да гарантират, че компетентните органи разполагат с процедури за идентифициране на активи без предварително уведомяване на собственика.

(58) Държавите членки следва да насърчават своите компетентни органи да осигуряват бързо, конструктивно и ефективно най-широко презгранично сътрудничество за целите на настоящата директива, без да се засягат каквито и да било правила или процедури, приложими за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Държавите членки следва по-специално да гарантират, че техните ЗФР обменят свободно, по своя инициатива или при поискване информация със звена за финансово разузнаване от трети държави, като спазват правото на Съюза и принципите за обмен на информация, разработени от Групата „Egmont“ на звената за финансово разузнаване.

(59) Важността на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да доведе до въвеждане от държавите членки в националното право на ефективни, съразмерни и възпиращи административни санкции и мерки за неспазване на национални разпоредби, с които се транспонира настоящата директива. Понастоящем държавите членки разполагат с разнообразни административни санкции и мерки за нарушаване на основните превантивни разпоредби. Това многообразие би могло да попречи на усилията, полагани в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, като съществува опасност реакцията на Съюза да бъде несъгласувана. Поради това в настоящата директива следва да се предвидят редица административни санкции и мерки, с които държавите членки да разполагат най-малко при сериозни, повтарящи се или систематични нарушения на изискванията относно мерките за комплексна проверка на клиента, съхраняването на информация, докладването на съмнителни сделки и мерките за вътрешен контрол на задължените субекти. Обхватът на санкциите и мерките следва да бъде достатъчно широк, за да могат държавите членки и компетентните органи да отчитат различията между задължените субекти, най-вече между кредитните институции и финансовите институции и другите задължени субекти, по отношение на техния размер, особености и естеството на тяхната стопанска дейност. При транспонирането на настоящата директива държавите членки следва да гарантират, че при налагането на административни санкции и мерки съгласно настоящата директива и на наказателни санкции в съответствие с националното право не се нарушава принципът ne bis in idem.

(60) За целите на оценката на годността на лицата, заемащи управленски функции в задължени субекти или упражняващи по друг начин контрол върху тях, всеки обмен на информация за присъди следва да се извършва в съответствие с Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета ^[16] и Решение 2009/316/ПВР на Съвета ^[17], транспонирани в националното право, и в съответствие с други разпореди на националното право в тази област.

(61) Регулаторните технически стандарти в областта на финансовите услуги следва да осигуряват последователна хармонизация и подходяща защита за вложители, инвеститори и потребители в рамките на Съюза. Би било ефикасно и целесъобразно разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, които не включват избор на политиката, да се възложи на ЕНО като органи с високоспециализиран експертен опит, които да ги представят на Комисията.

(62) Комисията следва да приеме проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕНО съгласно настоящата директива, посредством делегирани актове по силата на член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

(63) Предвид съществените изменения, които с оглед на настоящата директива е необходимо да бъдат внесени в директиви 2005/60/ЕО и 2006/70/ЕО, те следва да бъдат обединени и заменени за по-голяма яснота и последователност.

(64) Доколкото целта на настоящата директива, а именно защитата на финансовата система посредством предотвратяване, разкриване и разследване на случаи на изпиране на пари и финансиране на тероризма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като индивидуалните мерки, предприети от държавите членки за защита на техните финансови системи, биха могли да не съответстват на функционирането на вътрешния пазар и на изискванията на принципите на правовата държава и обществен ред на Съюза, а поради обхвата и последиците на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(65) Настоящата директива зачита основните права и е съобразена с принципите, признати в Хартата, по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита.

(66) В съответствие с член 21 от Хартата, с който се забранява всяка форма на дискриминация, държавите членки трябва да гарантират, че настоящата директива се прилага без дискриминация по отношение на оценката на риска при комплексна проверка на клиента.

(67) Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. ^[18], държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано,

(68) В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който даде становище на 4 юли 2013 г. ^[19],