КРМСФО Разяснение 21 - Налози
„НАЛОЗИ“ [1]
I. ПОЗОВАВАНИЯ
– МСС 1 „Представяне на финансови отчети“
– МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“
– МСС 12 „Данъци върху дохода“
– МСС 20 „Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавна помощ“
– МСС 24 „Оповестяване на свързани лица“
– МСС 34 „Междинно финансово отчитане“
– МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“
– Разяснение 6 на КРМСФО - „Задължения, възникващи от участие в специфичен пазар – отпадъчно електрическо и електронно оборудване“
II. КОНТЕКСТ
1. Държавата може да облага дадено предприятие. Комитетът за разяснения на МСФО получи искания за насоки относно счетоводното отчитане на налозите във финансовите отчети на обложеното предприятие. Въпросът е кога да се признае задължението за плащане на налог, отчитано в съответствие с МСС 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“.
III. ОБХВАТ
2. Настоящото разяснение разглежда счетоводното отчитане на задължението за плащане на налог, когато това задължение попада в обхвата на МСС 37. В него се разглежда и счетоводното му отчитане, когато времето на възникване и размерът му са сигурни.
3. Настоящото разяснение не разглежда счетоводното отчитане на разходите, които възникват от признаването на задължение за плащане на налог. Предприятието следва да прилага други стандарти, за да реши дали признаването на задължение за плащане на налог поражда актив или разход.
4. За целите на настоящото разяснение „налог“ е изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи, наложен на предприятията от държавата в съответствие със законодателството (законови и/или подзаконови актове), с изключение на:
а) изходящите потоци от ресурси, които попадат в обхвата на други стандарти (като данъците върху дохода, обхванати от МСС 12 „Данъци върху дохода“); както и
б) глобите или другите санкции, които се налагат за нарушения на законодателството.
„Държава“ означава правителството, държавните агенции и подобни органи, които могат да бъдат местни, национални или международни.
5. Плащане, направено от предприятието за придобиване на актив или за предоставяне на услуги съгласно договорно споразумение с държавата, не отговаря на определението за налог.
6. Предприятието не е длъжно да прилага настоящото разяснение по отношение на задълженията, произтичащи от схемите за търговия с емисии.
IV. ВЪПРОСИ
7. За изясняване на отчитането на задължението за плащане на налог в настоящото разяснение са разгледани следните въпроси:
а) Какво е задължаващото събитие, което води до признаването на задължение за плащане на налог?
б) Дали икономическият стремеж за продължаване на дейността в бъдеще създава конструктивно задължение за плащане на налог, което ще възникне в резултат на тази бъдеща дейност?
в) Дали допускането за действащо предприятие предполага, че предприятието има понастоящем задължение за плащане на налог, което ще възникне в резултат на дейност в бъдещ период?
г) Дали признаването на задължение за плащане на налог възниква в даден момент или при определени обстоятелства – постепенно във времето?
д) Какво е задължаващото събитие, което води до признаването на задължение за плащане на налог, възникващо при достигането на дадена долна граница?
е) Едни и същи ли са принципите на признаване на задължение за плащане на налог в годишните финансови отчети и в междинния финансов отчет?
V. КОНСЕНСУС
8. Задължаващото събитие, което води до възникването на задължение за плащане на налог, е дейността, която налага плащането на законовоустановен налог. Например, ако такава дейност е генерирането на приходи през текущия период и изчисляването на налога се основава на генерираните в предишен период приходи, задължаващото събитие за налога е генерирането на приходи през текущия период. Генерирането на приходи в предишния период е необходимо, но не достатъчно, условие за пораждането на настоящото задължение.
9. Предприятието няма конструктивно задължение да плати налог, който ще бъде породен от дейност в бъдещ период в резултат на стремежа на предприятието да извършва дейност в този бъдещ период.
10. Изготвянето на финансовите отчети при допускането за действащо предприятие не предполага, че предприятието понастоящем има задължение за плащане на налог, което ще възникне в резултат на дейността му в бъдеще.
11. Задължението за плащане на налог се признава постепенно, ако задължаващото събитие (т.е. дейността, която налага плащане на законоустановен налог), настъпва в рамките на определен период. Например, ако задължаващото събитие е генерирането на приходи в рамките на определен период, съответният пасив се признава в процеса на генериране на приходите.
12. Ако задължението за плащане на налог се задейства при достигането на дадена долна граница, счетоводното отчитане на пасива, който възниква от това задължение, е в съответствие с принципите в параграфи 8—14 от настоящото разяснение (по-специално параграфи 8 и 11). Например, ако задължаващото събитие е извършването на дадена минимална стопанска дейност (реализиране на минимални приходи, продажби или продукция), съответният пасив се признава при достигането ѝ.
13. Предприятието прилага едни и същи принципи на признаване в междинния финансов отчет и в годишните финансови отчети. Следователно в междинния финансов отчет задължението за плащане на налог:
а) не се признава, ако не съществува настоящо задължение за плащане на налог в края на междинния отчетен период; както и
б) се признава, ако съществува настоящо задължение за плащане на налог в края на междинния отчетен период.
14. Предприятието признава актив, ако е предплатило налога, но все още няма настоящо задължение за плащането му.
VI. Допълнение А
Дата на влизане в сила и преходни разпоредби
Настоящото допълнение е неразделна част от разяснението и има същата тежест както и другите негови части.
A1. Предприятието прилага настоящото разяснение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след това. Разрешава се по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за по-ранен период, то оповестява този факт.
A2. Промените в счетоводната политика, произтичаща от първоначалното прилагане на настоящото разяснение, се отчитат със задна дата в съответствие с МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“.
VII. ПРЕПРАТКИ
[1] Възпроизвеждането е разрешено на територията на Европейското икономическо пространство. Всички права са запазени извън ЕИП с изключение на правото за възпроизвеждане за лична употреба или други честни сделки. Допълнителна информация може да се получи от СМСС на адрес www.iasb.org.