КРМСФО Разяснение 22 - Сделки в Чуждестранна Валута и Авансово Възнаграждение
I. ПРЕПРАТКИ
– Концептуалната рамка за финансово отчитане
– МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“
– МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“
II. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
1. Параграф 21 от МСС 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“ изисква предприятието да отчита сделка в чуждестранна валута, при първоначално признаване във функционалната валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага спот курсът между функционалната и чуждестранната валута (обменния курс) към датата на сделката. В параграф 22 от МСС 21 се посочва, че датата на сделката е датата, на която сделката добива право да бъде призната в съответствие с МСФО.
2. Когато предварително изплаща или получава възнаграждение в чуждестранна валута, предприятието по принцип признава непаричен актив или непаричен пасив[1] преди признаването на съответния актив, разход или приход. Съответният актив, разход или приход (или част от него) е сумата, призната съгласно съответните стандарти, което води до отписване на непаричния актив или непаричния пасив, произтичащ от авансовото възнаграждение.
3. Комитетът за разяснения на МСФО (Комитетът за разяснения) първоначално получи запитване относно начина за определяне съгласно параграфи 21—22 от МСС 21 на „датата на сделката“ при признаването на приходи. При формулирането на въпроса бе обърнато специално внимание на обстоятелствата, при които предприятието признава непаричен пасив, произтичащ от получаването на авансово възнаграждение, преди да признае съответния приход. При обсъждането на въпроса Комитетът за разяснения отбеляза, че получаването или плащането на авансово възнаграждение в чуждестранна валута не се ограничава единствено до приходните операции. Съответно, Комитетът за разяснения реши да даде пояснения относно датата на сделката за целите на определянето на обменния курс, използван при първоначалното признаване на съответния актив, разход или приход, когато предприятието е получило или платило авансово възнаграждение в чуждестранна валута.
III. ОБХВАТ
4. Настоящото разяснение се прилага по отношение на сделки в чуждестранна валута (или част от тях), при които предприятието признава непаричен актив или непаричен пасив, произтичащ от плащането или получаването на авансово възнаграждение, преди предприятието да признае съответния актив, разход или приход (или част от него).
5. Настоящото разяснение не се прилага, когато при първоначалното признаване предприятието оценява съответния актив, разход или приход:
а) по справедлива стойност; или
б) по справедливата стойност на възнаграждението, платено или получено на дата, различна от датата на първоначалното признаване на непаричния актив или непаричния пасив, произтичащ от авансовото възнаграждение (например оценяване на репутацията съгласно МСФО 3 „Бизнес комбинации“).
6. От предприятието не се изисква да прилага настоящото разяснение по отношение на:
а) данъци върху дохода; или
б) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, или презастрахователни договори, които притежава.
IV. ВЪПРОСИ
7. В настоящото разяснение се разглежда въпросът как да се определи датата на сделката за целите на определянето на обменния курс, използван при първоначалното признаване на съответния актив, разход или приход (или част от него), при отписване на непаричен актив или непаричен пасив, произтичащ от плащането или получаването на авансово възнаграждение в чуждестранна валута.
V. КОНСЕНСУС
8. При прилагане на параграфи 21–22 от МСС 21 датата на сделката, служеща за определяне на обменния курс, използван при първоначалното признаване на съответния актив, разход или приход (или част от него), е датата, на която предприятието първоначално признава непаричния актив или непаричния пасив, произтичащ от плащането или получаването на авансово възнаграждение.
9. При многократни предварителни плащания или постъпления предприятието определя дата на сделката за всяко плащане или получаване на авансово възнаграждение.
VI. Допълнение А
Дата на влизане в сила и преходен период
Настоящото допълнение представлява неразделна част от КРМСФО 22 и е със същата правна сила като останалите части от КРМСФО 22.
VII. ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА
A1. Предприятието прилага настоящото разяснение за годишните отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г. Разрешава се по-ранно прилагане. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за по-ранен период, то оповестява този факт.
VIII. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
A2. При първоначалното прилагане предприятието прилага настоящото разяснение или:
а) със задна дата, като прилага МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки“; или
б) за бъдещи периоди по отношение на всички активи, разходи и приходи в обхвата на разяснението, признати първоначално на или след:
i) началото на отчетния период, в който предприятието прилага за първи път разяснението; или
ii) началото на даден предходен отчетен период, представен като сравнителна информация във финансовите отчети за отчетния период, в който предприятието прилага за първи път разяснението.
A3. При първоначалното прилагане предприятие, което прилага параграф А2, буква б), прилага разяснението по отношение на активи, разходи и приходи, признати първоначално на или след началото на отчетния период в параграф А2, буква б), подточка i) или ii), за които предприятието е признало непарични активи или непарични пасиви, произтичащи от авансово възнаграждение преди тази дата.
VIV. Допълнение Б
Изменението по настоящото допълнение се прилага за годишни отчетни периоди, започващи на или след 1 януари 2018 г. Ако предприятието прилага настоящото разяснение за по-ранен период, изменението се прилага за този по-ранен период.
X. ПРЕПРАТКИ
[1] Така например, параграф 106 от МСФО 15 „Приходи от договори с клиенти“ постановява, че, ако клиентът заплаща възнаграждение или предприятието има право на възнаграждение, което е безусловно (т.е. вземане), преди предприятието да прехвърли стока или услуга на клиента, предприятието представя договора като пасив по договор, когато плащането е извършено или дължимо (което от двете настъпи по-рано).