Директива за Защита на Лицата, Подаващи Сигнали за Нарушения на Правото на ЕС – 2019/1937

СЪОБРАЖЕНИЯ за Приемане на Директива 2019/1937

(1) Лицата, които работят за дадена публична или частна организация или са в контакт с такава организация в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, често са първите, които научават за заплахи или вреди на обществения интерес, възникващи в този контекст. Като подават сигнал за нарушения на правото на Съюза, които могат да навредят на обществения интерес, такива лица действат като „лица, сигнализиращи за нередности“ и по този начин играят ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на благоденствието на обществото. Въпреки това често пъти потенциалните лица, сигнализиращи за нередности, се въздържат да подадат сигнал за своите опасения или подозрения поради страх от ответни действия с цел отмъщение. В този контекст значението на предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се признава все по-често както на равнището на Съюза, така и на международно равнище.

(2) На равнището на Съюза сигналите и публичните оповестявания от лица, сигнализиращи за нередности, са един от компонентите отдолу нагоре по веригата на прилагане на правото и политиките на Съюза. Те предоставят на националните правоприлагащи системи и на правоприлагащите системи на Съюза информация, която води до ефективното разкриване, разследване и наказателно преследване на нарушения на правото на Съюза, като по този начин укрепват прозрачността и отчетността.

(3) В определени области на политиката нарушенията на правото на Съюза, независимо дали съгласно националното право са квалифицирани като административни, наказателни или други видове нарушения, могат сериозно да навредят на обществения интерес, тъй като създават сериозни опасности за благоденствието на обществото. Когато в тези области са установени слабости в правоприлагането и лицата, сигнализиращи за нередности, обикновено са в привилегировано положение да оповестят нарушения, е необходимо да се подобри правоприлагането, като се въведат ефективни, поверителни и безопасни канали за подаване на сигнали и се гарантира, че лицата, сигнализиращи за нередности, са защитени ефективно срещу ответни действия с цел отмъщение.

(4) В момента защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в Съюза е разпокъсана в държавите членки и непоследователна в различните области на политиката. Последиците от нарушенията на правото на Съюза с трансгранично измерение, за които е подадена информация от лицата, сигнализиращи за нередности, показват как недостатъчната защита в една държава членка оказва отрицателно въздействие върху прилагането на политиките на Съюза не само в тази държава членка, но и в други държави членки и в Съюза като цяло.

(5) Следва да се прилагат общи минимални стандарти, с които се гарантира ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, по отношение на актовете и областите на политиката, при които е необходимо да се подобри правоприлагането; липсата на достатъчно сигнали от страна на лицата, сигнализиращи нередности, е ключов фактор, засягащ правоприлагането; и нарушенията на правото на Съюза могат сериозно да увредят обществения интерес. Държавите членки биха могли да решат да разширят прилагането на националните разпоредби към други области, за да осигурят всеобхватна и съгласувана рамка за защита на лицата, сигнализиращи за нередности на национално равнище.

(6) Защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е необходима, за да се подобри прилагането на правото на Съюза в областта на обществените поръчки. Необходимо е не само да се предотвратяват и разкриват измами и корупция, свързани с обществените поръчки в контекста на изпълнението на бюджета на Съюза, но и да се вземат мерки за справяне с недостатъчното прилагане на правилата относно обществените поръчки от националните възлагащи органи и възлагащи дружества във връзка със строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги. Нарушенията на тези правила водят до нарушения на конкуренцията, увеличават разходите за извършване на стопанска дейност, засягат интересите на инвеститорите и акционерите и като цяло понижават привлекателността за инвестиции и създават неравнопоставени условия на конкуренция за всички предприятия в целия Съюз, като по този начин засягат правилното функциониране на вътрешния пазар.

(7) В областта на финансовите услуги добавената стойност на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, вече е призната от законодателния орган на Съюза. След финансовата криза, която разкри сериозни слабости при прилагането на съответните правила, в голям брой законодателни актове в областта на финансовите услуги, както посочва Комисията в своето съобщение от 8 декември 2010 г., озаглавено „По-строги наказателни разпоредби за сектора на финансовите услуги“, бяха въведени мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително канали за вътрешно и външно подаване на сигнали, както и изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение. По-специално в контекста на пруденциалната рамка, приложима към кредитните институции и инвестиционните посредници, Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ^[4] предвижда защита на лицата, сигнализиращи за нередности, която се прилага в контекста на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ^[5].

(8) По отношение на безопасността на продуктите, които се предлагат на вътрешния пазар, основният източник за събиране на доказателства са предприятията, участващи в производството и дистрибуторската верига, така че подаването на сигнал от лицата, сигнализиращи за нередности в такива предприятия, има висока добавена стойност, тъй като те са много по-близо до информация относно възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти. Поради това е необходимо въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, във връзка с изискванията за безопасност, приложими към продуктите, които са предмет на законодателството на Съюза за хармонизиране, както е посочено в приложения I и II към Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета ^[6], и във връзка с общите изисквания за безопасност на продуктите, както е посочено в Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ^[7]. Съгласно предвиденото в настоящата директива защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, би била от съществено значение и за избягване на отклоняването на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси, както и на свързани с отбраната продукти, тъй като защитата би насърчила подаването на сигнали за нарушения на правото на Съюза, като например документна измама, променена маркировка и измамно придобиване на огнестрелни оръжия в рамките на Съюза, при които нарушенията често предполагат отклоняване от законния към незаконния пазар. Съгласно предвиденото в настоящата директива защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, би спомогнала и за предотвратяване на незаконното производство на самоделни взривни вещества, като ще допринесе за правилното прилагане на ограниченията и контрола относно прекурсорите на взривни вещества.

(9) Значението на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, от гледна точка на предотвратяването и възпрепятстването на нарушения на правилата на Съюза в областта на безопасността на транспорта, които могат да застрашат живота на хората, вече е признато в секторните актове на Съюза относно авиационната безопасност, а именно в Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета ^[8], и безопасността на морския транспорт, а именно в директиви 2013/54/ЕС ^[9] и 2009/16/ЕО ^[10] на Европейския парламент и на Съвета, които предвиждат специални мерки за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, както и специфични канали за подаване на сигнали. Тези актове предвиждат защита за работниците, подаващи сигнали за собствените си неволни грешки, от ответни действия с цел отмъщение, така наречената „култура на справедливост“. Необходимо е съществуващите елементи на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, в тези два сектора да се допълнят, както и да се осигури защита за други видове транспорт, а именно транспорта по вътрешните водни пътища, автомобилния и железопътния транспорт, с цел да се подобри прилагането на стандартите за безопасност по отношение на тези видове транспорт.

(10) Що се отнася до областта на опазването на околната среда събирането на доказателства, предотвратяването, разкриването и справянето с престъпления срещу околната среда и незаконното поведение продължават да бъдат предизвикателство и действията в това отношение трябва да бъдат засилени, както се посочва в съобщението на Комисията от 18 януари 2018 г., озаглавено „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“. Предвид факта, че преди влизането в сила на настоящия регламент единствените правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, свързани с опазването на околната среда, се съдържат в един секторен акт, а именно Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ^[11], въвеждането на такава защита е необходимо, за да се гарантира ефективното прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на околната среда, чиито нарушения могат да навредят на обществения интерес с възможните странични въздействия отвъд националните граници. Въвеждането на такава защита се отнася и за случаите, в които опасни продукти могат да нанесат вреди на околната среда.

(11) Подобряването на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, би допринесло и за предотвратяването и възпирането на нарушенията на правилата на Европейската общност за атомна енергия относно ядрената безопасност, радиационната защита и отговорното и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. То би засилило и изпълнението на съответните разпоредби на Директива 2009/71/Евратом на Съвета ^[12] относно развитието и укрепването на ефективна култура на ядрена безопасност, и по-специално член 8б, параграф 2, буква а) от посочената директива, съгласно който, наред с другото, от компетентния регулаторен орган се изисква да установи системи за управление, при които на ядрената безопасност се отдава полагащия ѝ се приоритет и при които на всички нива на персонала и ръководството се насърчава способността да се подлага на преценка ефективното прилагане на съответните принципи и практики за безопасност, както и да се докладва своевременно по въпроси, свързани с безопасността.

(12) Въвеждането на рамка на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, би допринесло също за подобряването на изпълнението на съществуващите разпоредби и предотвратяването на нарушения на правилата на Съюза в областта на хранителната верига, и по-специално относно безопасността на храните и фуражите, както и в областта на здравето и защитата на животните и хуманното отношение към тях. Различните правила на Съюза в тези области са тясно свързани. С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета ^[13] се определят общите принципи и изисквания, които са в основата на всички мерки на Съюза и национални мерки, свързани с храните и фуражите, като се поставя специален акцент върху безопасността на храните с цел гарантиране на високо равнище на защита на здравето на човека и интересите на потребителите във връзка с храните, както и ефективното функциониране на вътрешния пазар. В посочения регламент се предвижда, наред с другото, операторите в сферата на храните и фуражите да нямат възможност да възпират своите служители и други лица да си сътрудничат с компетентните органи, когато такова сътрудничество би могло да предотврати, намали или отстрани риск, произтичащ от храните. Законодателният орган на Съюза възприе подобен подход в законодателството за здравеопазването на животните чрез Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета ^[14], с който се установяват правилата за превенция и контрол на болестите по животните, които се предават на животни или на хора, и в областта на защитата на животните и хуманното отношение към тях при отглеждането им за селскостопански цели, при използването им за научни цели, по време на транспортирането им и по време на умъртвяването им съответно чрез Директива 98/58/ЕО на Съвета ^[15] и Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ^[16], както и регламенти (ЕО) № 1/2005 ^[17] и (ЕО) № 1099/2009 ^[18] на Съвета.

(13) Подаването на сигнали относно нарушения от лицата, сигнализиращи за нередности, може да бъде ключът към установяването и предотвратяването, намаляването или премахването на рискове за общественото здраве и защитата на потребителите в резултат на нарушения на правилата на Съюза, които в противен случай могат да останат скрити. По-специално защитата на потребителите е тясно свързана и със случаи, в които опасни продукти могат да причинят значителна вреда на потребителите.

(14) Защитата на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, залегнали като основни права в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), са други области, в които лицата, сигнализиращи за нередности, могат да спомогнат за разкриването на нарушения, които могат да нанесат вреда на обществения интерес. Лицата, сигнализиращи за нередности, могат също да допринесат за разкриването на нарушения на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета ^[19] относно сигурността на мрежите и информационните системи, с която се въвежда изискване за уведомяване за инциденти, включително тези, които не компрометират личните данни, и изисквания за сигурност за субектите, които предоставят важни услуги в много сектори, като например енергетиката, здравеопазването, транспорта и банковото дело, за доставчиците на основни цифрови услуги, като например „компютърни услуги в облак“, и за доставчиците на основни комунални услуги като вода, електричество и газ. В тази област подаването на сигнали от лица, сигнализиращи за нередности, е особено ценно за предотвратяването на инциденти в областта на сигурността, които биха засегнали ключови икономически и социални дейности и широко използвани цифрови услуги, както и за предотвратяването на нарушения на правилата на Съюза в областта на защитата на данните. Подаването на сигнали спомага за осигуряване на непрекъснатост на услугите, които са от съществено значение за функционирането на вътрешния пазар и благосъстоянието на обществото.

(15) Освен това защитата на финансовите интереси на Съюза, която е свързана с борбата срещу измамите, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща разходите на Съюза, събирането на приходи от Съюза и средства или активи на Съюза, е основна област, в която трябва да се засили прилагането на правото на Съюза. Подобряването на защитата на финансовите интереси на Съюза е от значение и за изпълнението на бюджета на Съюза по отношение на разходите, направени въз основа на Договора за създаването на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-нататък „Договорът за Евратом“). Липсата на ефективно правоприлагане в областта на защитата на финансовите интереси на Съюза, включително във връзка с предотвратяването на измами и корупция на национално равнище, води до понижаване на приходите на Съюза и злоупотреба със средствата на Съюза, което може да наруши публичните инвестиции, да възпрепятства растежа и да подкопае доверието на гражданите в действията на Съюза. Член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква от Съюза и държавите членки да се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза. Съответните мерки на Съюза в това отношение включват по-специално Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета ^[20] и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ^[21]. Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 се допълва, за най-тежките видове поведение, свързано с измами, от Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета ^[22] и от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г. ^[23], включително протоколите към нея от 27 септември 1996 г. ^[24], от 29 ноември 1996 г. ^[25] и от 19 юни 1997 г. ^[26] Посочената Конвенция и посочените протоколи остават в сила за държавите членки, които не са обвързани с Директива (ЕС) 2017/1371).

(16) Следва да се определят и общи минимални стандарти за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, когато подават информация за нарушения, свързани с вътрешния пазар, посочен в член 26, параграф 2 от ДФЕС. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“), мерките на Съюза, насочени към установяване или гарантиране на функционирането на вътрешния пазар, имат за цел да допринесат за премахване на съществуващите или възникващите пречки пред свободното движение на стоки или свободното предоставяне на услуги и за премахване на нарушенията на конкуренцията.

(17) По-конкретно, защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, с цел засилване на прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията, включително по отношение на държавната помощ, ще послужи за гарантиране на ефективното функциониране на пазарите в Съюза, ще позволи еднакви условия на конкуренция за предприятията и ще донесе ползи за потребителите. Що се отнася до правилата за конкуренция, приложими за предприятията, значението на подаването на сигнали от вътрешни лица за разкриване на нарушенията на правото в областта на конкуренцията вече е признато в следваната от Комисията политика за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по член 4а от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията ^[27], както и с въведения неотдавна от Комисията инструмент за анонимно подаване на сигнали за нередности. Нарушенията, свързани с правото в областта на конкуренцията и правилата за държавната помощ, се отнасят до членове 101, 102, 106, 107 и 108 от ДФЕС и до правилата на вторичното законодателство, приети за тяхното прилагане.

(18) Нарушенията на правото в областта на корпоративното данъчно облагане и договореностите, чиято цел е да се получи данъчно предимство и да се избегнат правни задължения, с което се противоречи на предмета или целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане, оказват отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар. Такива нарушения и договорености могат да доведат до нелоялна данъчна конкуренция и широкоразпространени данъчни измами, които нарушават еднаквите условия на конкуренция за предприятията и водят до загуба на данъчни приходи за държавите членки и за бюджета на Съюза като цяло. Настоящата директива следва да предвиди защита срещу ответни действия с цел отмъщение за лицата, които подават сигнали за договорености с цел измама и/или злоупотреба, които в противен случай биха могли да останат неразкрити, с оглед на укрепването на способността на компетентните органи да гарантират правилното функциониране на вътрешния пазар и да отстраняват нарушенията и пречките пред търговията, които засягат конкурентоспособността на предприятията на вътрешния пазар, и които договорености са пряко свързани с правилата за свободното движение и са от значение за прилагането на правилата за държавната помощ. Макар че с настоящата директива не се хармонизират разпоредбите относно данъците, било то материални или процесуални, предвидената в нея защита за лицата, сигнализиращи за нередности, би допълнила най-новите инициативи на Комисията, насочени към подобряване на прозрачността и обмена на информация в областта на данъчното облагане и създаването на по-справедлива среда за облагане с корпоративен данък в рамките на Съюза, с оглед на увеличаването на ефективността на държавите членки при разкриването на договорености с цел измама и/или злоупотреба, и би спомогнала за възпирането на подобни договорености. Въпреки това настоящата директива не хармонизира разпоредбите относно данъците, било то материални или процесуални и не цели да засили изпълнението на националните правила за корпоративно данъчно облагане, без да се засяга възможността държавите членки да използват информацията, за която е подаден сигнал, за тази цел.

(19) В член 2, параграф 1, буква а) е определен материалният обхват на настоящата директива чрез позоваване на списък с актове на Съюза, посочени в приложението. Това означава, че когато на свой ред материалният обхват на тези актове на Съюза е определен чрез позоваване на актове на Съюза, посочени в приложенията към тях, тези актове също са част от материалния обхват на настоящата директива. Освен това позоваването на актовете в приложението следва да се разбира като включващо всички мерки за изпълнение или делегирани актове, приети на национално равнище или на равнището на Съюза в съответствие с тези актове. Освен това позоваването на актовете на Съюза, изброени в приложението, следва да се разбира като динамична препратка в съответствие с обичайната система за препращане за правните актове на Съюза. Следователно, ако посочен в приложението акт на Съюза е бил изменен или се изменя, позоваването се отнася до изменения акт; ако посочен в приложението акт на Съюза е бил заменен или се заменя, позоваването се отнася до новия акт.

(20) Определени актове на Съюза, по-специално в областта на финансовите услуги, като Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета ^[28] и Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията ^[29], приета въз основа на посочения регламент, вече съдържат подробни правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Следва да бъдат запазени специалните правила в това отношение, уредени в действащото законодателство на Съюза, включително в актовете на Съюза, изброени в част II от приложението към настоящата директива, които са съобразени със съответните сектори. Това е от особено значение, за да се установи кои правни субекти в областта на финансовите услуги, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма са задължени понастоящем да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали. Същевременно, за да се гарантира последователност и правна сигурност в държавите членки, настоящата директива следва да се прилага за всички въпроси, които не са уредени в специалните за отделните сектори актове, като следва да допълва тези актове, така че те да се приведат изцяло в съответствие с минималните стандарти. По-специално настоящата директива следва да уточни допълнително проектирането на вътрешните и външните канали за подаване на сигнали, задълженията на компетентните органи и конкретните форми на защита, които да се предоставят на национално равнище срещу ответни действия с цел отмъщение. В това отношение в член 28, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета ^[30] се предвижда възможността държавите членки да осигурят канал за вътрешно подаване на сигнали в областта, обхваната от посочения регламент. От съображения за съгласуваност с минималните стандарти, определени в настоящата директива, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали, предвидено в настоящата директива, следва да се прилага и по отношение на Регламент (ЕС) № 1286/2014.

(21) Настоящата директивата не следва да засяга защитата, предоставена на работниците при подаване на сигнал за нарушения на трудовото право на Съюза. По-специално в областта на безопасните и здравословни условия на труд съгласно член 11 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета ^[31] от държавите членки вече се изисква да гарантират, че работниците или представителите на работниците не са поставени в неизгодно положение поради искания или предложения, направени от тях към работодателите да предприемат подходящи мерки за намаляване на опасностите за работниците и/или за отстраняване на източниците на опасност. Съгласно посочената директива работниците и техните представители имат право да повдигнат въпроси до компетентния орган, ако считат, че предприетите от работодателя мерки и използваните от него средства са неподходящи за целите на осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.

(22) Държавите членки биха могли да решат да предвидят, че подаването на сигнали относно междуличностни оплаквания, които засягат единствено сигнализиращото лице, а именно жалби за междуличностни конфликти между сигнализиращото лице и друг работник, могат да бъдат насочени към други процедури.

(23) Настоящата директива следва да не засяга защитата, предоставена чрез процедурите за подаване на сигнали за евентуални незаконни дейности, включително измами или корупция, които накърняват интересите на Съюза, или за подаване на сигнали за поведение, свързано с изпълнението на професионални задължения, което може да представлява сериозно нарушение на задълженията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, установени в членове 22а, 22б и 22в от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета ^[32]. Настоящата директива следва да се прилага, когато длъжностни лица на Съюза и други служители на Съюза подават сигнали за нарушения, извършени в работен контекст извън техните трудови правоотношения с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

(24) Националната сигурност остава отговорност единствено на отделните държави членки. Настоящата директива не следва да се прилага за подаване на сигнали за нарушения, свързани с обществени поръчки, включващи аспекти, свързани с отбраната или сигурността, ако те са обхванати от член 346 от ДФЕС, в съответствие със съдебната практика на Съда. Ако държавите членки решат да разширят защитата, предоставена съгласно настоящата директива, към други области или актове, които не попадат в нейния материален обхват, тези държави членки следва да могат да приемат специални разпоредби за защита на основните интереси на националната сигурност в това отношение.

(25) Настоящата директива не следва да засяга защитата на класифицираната информация, за която от съображения за сигурност се изисква, съгласно правото на Съюза или законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в съответната държава членка, да бъде защитена от неразрешен достъп. Освен това настоящата директива не следва да засяга задълженията, произтичащи от Решение 2013/488/ЕС на Съвета ^[33] или Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията ^[34].

(26) Настоящата директива не следва да засяга защитата на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти („привилегия на правната професия“), както е предвидено в националното право и, когато е приложимо, правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика на Съда. Освен това настоящата директива не следва да засяга задължението за запазване на поверителното естество на разговорите и кореспонденцията на доставчиците на здравни услуги, включително терапевтите, с техните пациенти и на медицинските досиета („лекарска тайна“), както е предвидено в националното право и правото на Съюза.

(27) Представителите на професии, различни от юристи или доставчици на здравно обслужване, следва да могат да получат право на защита по силата на настоящата директива, когато предоставят информация, защитена от приложимите професионални правила, при условие че предоставянето на тази информация е необходимо за разкриване на нарушение, попадащо в обхвата на настоящата директива.

(28) Макар и настоящата директива да следва да предвижда, при определени условия, ограничено освобождаване от отговорност, включително наказателна отговорност, в случай на нарушение на поверителността, тя не следва да засяга националните правила на наказателното производство, по-специално онези, които имат за цел опазване на законосъобразното провеждане на разследванията и производствата или правото на защита на засегнатите лица. Това не следва да засяга въвеждането на мерки за защита в други видове национално процесуално право, по-специално обръщането на доказателствената тежест в националните административни, граждански или трудови производства.

(29) Настоящата директива не следва да засяга националните правила за упражняване на правата на представителите на работниците или служителите на информиране, консултиране и участие в колективното договаряне и защитата им на трудовите права на работниците. Това не следва да засяга равнището на защита, предоставено съгласно настоящата директива.

(30) Настоящата директива не следва да се прилага за случаи, в които лица, след като са предоставили информираното си съгласие, са били идентифицирани като информатори или регистрирани като такива в бази данни, управлявани от органите, определени на национално равнище, като например митническите органи, и подават сигнал до правоприлагащите органи за нарушения срещу възнаграждение или компенсация. Тези сигнали се подават съгласно специални процедури, които имат за цел да гарантират анонимност на тези лица, за да защитят физическата им неприкосновеност, и които се различават от каналите за подаване на сигнали, предвидени в настоящата директива.

(31) Лица, които подават сигнал с информация относно заплахи или вреди за обществения интерес, получена в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, се ползват от правото си на свобода на изразяване. Правото на свобода на изразяване и информация, залегнало в член 11 от Хартата и в член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, обхваща правото на получаване и споделяне на информация, както и свободата и плурализма на медиите. Съобразно с това настоящата директива се основава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно правото на свобода на изразяване и на принципите, разработени на тази основа от Съвета на Европа в неговата Препоръка от 2014 г. за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 30 април 2014 г.

(32) За да се ползват от защита по настоящата директива, сигнализиращите лица следва да имат разумни основания да вярват, с оглед на обстоятелствата и информацията, с която разполагат към момента на подаването на сигнала, че твърденията, за които са подали сигнал са верни. Това изискване е важна защитна мярка срещу злонамерено, незначително или целящо злоупотреба подаване на сигнали, тъй като с него се гарантира, че лицата, които към момента на подаване на сигнала умишлено и съзнателно са подали погрешна или подвеждаща информация, не се ползват от защита. В същото време с изискването се гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита, ако е подало сигнал с невярна информация поради неволна грешка. Също така сигнализиращите лица следва да имат право на защита съгласно настоящата директива, ако имат разумни основания да считат, че информацията, за която са подали сигнал, попада в нейния обхват. Мотивите на сигнализиращите лица за подаването на сигнала не следва да имат отношение при вземането на решение дали те следва да получат защита.

(33) Сигнализиращите лица обикновено се чувстват по-спокойни да подават сигнала вътрешно, освен ако имат основания да подават сигнал външно. Емпиричните проучвания сочат, че по-голямата част от лицата, сигнализиращи за нередности, са склонни да подават сигнал вътрешно, в рамките на организация, в която работят. Вътрешното подаване на сигнали също е най-добрият начин за предаване на информация на лицата, които могат да допринесат за ранното и ефективно отстраняване на рискове за обществения интерес. В същото време сигнализиращото лице следва да може да избере най-подходящия канал за подаване на сигнал в зависимост от конкретните обстоятелства по случая. Нещо повече, необходимо е да се защитят публичните оповестявания, като се вземат под внимание демократичните принципи като прозрачност и отчетност, както и основни права, като свободата на изразяване и свободата и плурализма на медиите, като в същото време се постига баланс между интереса на работодателите да управляват своите организации и да защитават интересите си от една страна и интереса на населението да бъде защитено от вреди, от друга, в съответствие с критериите, разработени в съдебната практика на ЕСПЧ.

(34) Без да се засягат съществуващите задължения за въвеждането на възможност за подаване на анонимни сигнали по силата на правото на Съюза, държавите членки следва да могат да решат дали от правните субекти в частния и публичния сектор и от компетентните органи се изисква да приемат и да предприемат последващи действия във връзка с подадени анонимни сигнали за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Въпреки това лицата, които са подали анонимен сигнал или които са извършили публични оповестявания, попадащи в обхвата на настоящата директива и отговарящи на условията в нея, следва да се ползват от защита по силата на настоящата директива, ако впоследствие бъдат идентифицирани и биват подложени на ответни действия с цел отмъщение.

(35) Настоящата директива следва да предвижда защита в случаи, в които лица подават сигнали, съгласно законодателството на Съюза, до институции, органи, служби или агенции на Съюза, например в контекста на измами, засягащи бюджета на Съюза.

(36) Лицата се нуждаят от специална правна защита, когато получават информацията, за която подават сигнал, чрез свързани с тяхната работа дейности, и поради това рискуват срещу тях да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, свързани с работата, като например за нарушаване на задължението за поверителност или лоялност. Основната причина да бъде предоставена защита на такива лица е тяхната позиция на икономическа уязвимост по отношение на лицето, от което фактически зависят във връзка с работата си. Когато не е налице свързан с работата дисбаланс на силите, като например в случая на обикновени жалбоподатели или случайни граждани, не е необходима защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(37) Ефективното прилагане на правото на Съюза изисква тази защита да следва да се предоставя на възможно най-широк кръг категории лица, които независимо дали са граждани на Съюза или на трети държави, по силата на свързани с тяхната работа дейности, независимо от естеството на тези дейности и дали са платени или не, имат привилегирован достъп до информация за нарушения, чието сигнализиране би било в интерес на обществеността, и срещу които могат да бъдат предприети ответни действия с цел отмъщение, ако подадат сигнал за тези нарушения. Държавите членки следва да гарантират, че необходимостта от защита се определя въз основа на всички имащи отношение обстоятелства, а не само на естеството на отношенията, така че да се обхванат всички лица, свързани в широк смисъл с организацията, в която е настъпило нарушението.

(38) На първо място, защитата следва да се прилага спрямо лица, които имат статут на „работници“, по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, съгласно тълкуването на Съда, а именно лица, които за определен период от време извършват услуги за и под ръководството на друго лице, в замяна на което получават възнаграждение. Следователно защита следва да се предоставя и на работници, които са в нестандартни трудови правоотношения, включително работници на непълно работно време и работници на срочен трудов договор, както и на лица, които имат трудов договор или трудово правоотношение с агенция за временна заетост – несигурни типове отношения, при които често е трудно да се прилагат стандартните видове защита срещу несправедливо третиране. Понятието „работник“ включва и държавните служители, служителите в публичния сектор, както и всяко друго лице, работещо в публичния сектор.

(39) Защитата следва да обхваща и категории физически лица, които, макар и да не са „работници“ по смисъла на член 45, параграф 1 от ДФЕС, могат да играят ключова роля в разкриването на сигнали за нарушения на правото на Съюза и могат да се окажат в положение на икономическа уязвимост в контекста на свързани с тяхната работа дейности. Така например, що се отнася до безопасността на продуктите, доставчиците се намират много по-близо до източника на информация относно възможни нелоялни и незаконни производства, внос или дистрибуторски практики, свързани с опасни продукти; а във връзка с усвояването на средствата на Съюза, консултантите, предоставящи своите услуги, са в привилегировано положение да насочат вниманието към нарушенията, на които са станали свидетели. Такива категории лица, които включват самостоятелно заети лица, предоставящи услуги, работници на свободна практика, изпълнители, подизпълнители и доставчици, подлежат на ответни действия с цел отмъщение, които могат да приемат например формата на ранно прекратяване или разваляне на договор за услуги, на лиценз или разрешение, търговски загуби, загуба на доход, принуда, сплашване или тормоз, включване в черен списък или бойкотиране на дейността или накърняване на тяхната репутация. Акционерите и лицата, участващи в управленски органи, също могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например във финансово отношение или под формата на заплаха или тормоз, включване в черен списък или накърняване на тяхната репутация. Защита следва да бъде предоставена и на лица, чието трудово правоотношение е приключило и на кандидатите за работа или на лицата, които желаят да предоставят услуги на организация, които получат информация за нарушения по време на процеса на подбор или на друг етап от преддоговорните отношения, и които биха могли да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на отрицателни препоръки за работа, включване в черен списък или бойкотиране на дейността.

(40) Ефективната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, предполага защита и на категории лица, които, макар и да не разчитат икономически на свързани с тяхната работата дейности, могат въпреки това да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение поради подаване на сигнал за нарушения. Ответните действия с цел отмъщение спрямо доброволци и платени или неплатени стажанти могат да бъдат под формата на преустановяване на използването на техните услуги или изготвяне на отрицателни препоръки за работа, или накърняване по друг начин на тяхната репутация или перспективи за професионално развитие.

(41) Защита следва да се предоставя срещу предприети ответни действия с цел отмъщение не само директно спрямо самите сигнализиращи лица, но и срещу тези, които могат да бъдат предприети непряко, включително спрямо помощниците, колегите или роднините на сигнализиращото лице, които също са свързани посредством работата с работодателя на сигнализиращото лице, клиента или получателя на услугите. Без да се засяга защитата, с която представителите на профсъюзите или представителите на работниците се ползват в качеството си на такива представители по силата на други правила на Съюза и национални правила, те следва да се ползват от защитата, предвидена в настоящата директива, както когато подават сигнали в качеството си на работници, така и когато са предоставили съвети и подкрепа на сигнализиращото лице. Непреките ответни действия с цел отмъщение включват и действия, предприети спрямо правния субект, който е собственост на сигнализиращото лице, за когото то работи или с когото е свързано в работен контекст, като например отказ от предоставяне на услуги, включване в черен списък или бойкотиране на дейността.

(42) Ефективното установяване и предотвратяване на сериозна вреда на обществения интерес изисква понятието за нарушение да включва и неправомерни практики, както е определено от съдебната практика на Съда, а именно действия или бездействия, които формално не изглеждат незаконни, но които противоречат на предмета или целта на законодателството.

(43) За ефективното предотвратяване на нарушения на правото на Съюза се изисква защита да се предоставя на лица, които предоставят информация, необходима за разкриване на нарушения, които вече са извършени, нарушения, които все още не са извършени, но които е много вероятно да се случат, действия или бездействия, за които сигнализиращото лице има основателни причини да счита за нарушения, както и опити за укриване на нарушения. По същите причини, защитата е обоснована и за лица, които не предоставят положителни доказателства, но повдигат основателни опасения или подозрения. В същото време, защита не следва да се прилага на лица, които подават информация, която вече е напълно достъпна в публичното пространство или се основава на необосновани слухове.

(44) Следва да има тясна причинно-следствена връзка между сигнала и неблагоприятното третиране, на което пряко или непряко е подложено сигнализиращото лице, за да може това неблагоприятно третиране да се счита за ответно действие с цел отмъщение и в резултат на това сигнализиращото лице да може да се ползва от правна защита в това отношение. Ефективната защита на сигнализиращите лица като средство за по-ефективното прилагане на правото на Съюза изисква широко определение за ответни действия с цел отмъщение, което да обхваща всяко действие или бездействие, която е възникнало в работен контекст и което им вреди. Настоящата директива следва обаче да не възпрепятства работодателите да вземат решения, свързани със заетостта, които не са предизвикани от подаването на сигнал или публичното оповестяване.

(45) Защитата срещу ответни действия с цел отмъщение като средство за защита на свободата на изразяване и свободата и плурализма на медиите следва да се предоставя както на лица, които подават сигнали с информация за действия или бездействия в рамките на дадена организация („вътрешно подаване на сигнал“), или към външен орган („външно подаване на сигнал“), така и на лица, които правят тази информация обществено достояние, като например я оповестяват пряко на обществеността чрез онлайн платформи или социални мрежи или на медиите, избрани длъжностни лица, организации на гражданското общество, синдикални организации или професионални и търговски организации.

(46) Лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти. Предоставянето на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, срещу ответни действия с цел отмъщение увеличава правната сигурност на тези лица и на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, и следователно насърчава подаването на сигнал за нередности чрез медиите. В това отношение защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.

(47) От съществено значение за ефективното разкриване и предотвратяване на нарушения на правото на Съюза е съответната информация да достига бързо до тези, които са най-близо до източника на проблема, могат най-добре да го разследват и разполагат с правомощията да го отстранят, когато е възможно. Ето защо по принцип сигнализиращите лица следва да бъдат насърчавани първо да използват вътрешните канали за подаване на сигнали и да подават сигнал на своя работодател, ако тези канали са на тяхно разположение и може разумно да се очаква да функционират. Такъв е случаят по-специално, когато сигнализиращите лица считат, че нарушението може да бъде ефективно разгледано в рамките на съответната организация и че не съществува риск от ответни действия с цел отмъщение. Поради това правните субекти в частния и в публичния сектор следва да създадат подходящите вътрешни процедури за приемане на сигнали и за предприемане на последващи действия по тях. Такова насърчаване се отнася и до случаите, в които такива канали са били установени, без това да се изисква от правото на Съюза или от националното право. Този принцип следва да спомогне за насърчаване на култура на добра комуникация и корпоративна социална отговорност в организациите, която възприема сигнализиращите лица като значително да допринасят за автокорекцията и върховите постижения в рамките на организацията.

(48) За правните субекти в частния сектор задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали следва да отговаря на техния размер и степента на риска, който техните дейности представляват за обществения интерес. Задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали следва да се прилага спрямо всички предприятия с 50 или повече работници, независимо от естеството на техните дейности, въз основа на задължението им да събират ДДС. След подходяща оценка на риска, държавите членки могат също да изискат и от други предприятия да създадат канали за вътрешно подаване на сигнали в конкретни случаи, например поради значителните рискове, които могат да възникнат вследствие на техни дейности.

(49) Настоящата директива следва да не засяга възможността държавите членки да насърчават правните субекти в частния сектор с по-малко от 50 работници да създават канали за вътрешно подаване на сигнали и предприемане на последващи действия, включително чрез установяване на по-малко препоръчителни изисквания по отношение на тези канали, различни от предвидените в настоящата директива, при условие че тези изисквания гарантират поверителност и надлежни последващи действия.

(50) Изключването на малките предприятия и микропредприятията от задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали не следва да се прилага по отношение на частни предприятия, които са задължени да установят канали за вътрешно подаване на сигнали по силата на актове на Съюза, посочени в части I.Б и II от приложението.

(51) Следва да е ясно, че когато става въпрос за правни субекти в частния сектор, които не предвиждат канали за вътрешно подаване на сигнали, сигнализиращите лица следва да могат да подадат сигнал външно до компетентните органи, и тези лица следва да се ползват от предвидената в настоящата директива защита срещу ответни действия с цел отмъщение.

(52) За да се гарантира по-специално, че правилата за обществените поръчки в публичния сектор се спазват, задължението за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнал следва да се прилага спрямо всички възлагащи органи и възлагащи дружества на местно, регионално и национално равнище, като същевременно отговаря на техния размер.

(53) При условие че се гарантира поверителността на данните за самоличността на сигнализиращото лице, всяко правно образувание в частния и публичния сектор определя вида на каналите за подаване на сигнали, които ще бъдат създадени. По-конкретно, каналите за подаването на сигнали следва да дават възможност на лицата да подават сигнали писмено и да изпращат сигналите по пощата, чрез кутия(и) за лично подаване на жалби или чрез онлайн платформа (било то чрез интранет или интернет платформа), или да подават сигнали устно чрез телефонна „гореща линия“ или друга система за гласови съобщения, или и двете. По искане на сигнализиращото лице тези канали следва също така да дават възможността за подаването на сигнали чрез провеждането на лични срещи в рамките на разумен срок.

(54) Право да приемат сигнали за нарушения от името на правни субекти в частния и публичния сектор могат да получат и трети лица, при условие че предлагат подходящи гаранции за зачитане на независимостта, поверителността, защитата на данните и опазването на тайната. Тези трети лица могат да бъдат доставчици на платформи за външно подаване на сигнал, външни съветници одитори, представители на синдикалните организации или представители на служителите.

(55) Процедурите за вътрешно подаване на сигнали следва да дават възможност на правните субекти в частния сектор да приемат и разследват напълно поверително сигнали не само от работниците на субекта и на неговите дъщерни дружества или филиали („групата“), но и доколкото е възможно, от всички представители и доставчици на групата и от всяко лице, което придобива информация чрез свързани с неговата работа дейности с предприятието и групата.

(56) Изборът на най-подходящите лица или отдели в рамките на правен субект в частния сектор, които да бъдат определени за компетентни да приемат сигнали и да предприемат последващи действия по тях, зависи от структурата на субекта, но във всеки случай тяхната функция следва да е такава, че да гарантира независимост и липса на конфликт на интереси. В по-малки субекти тази функция може да се съвместява с други функции, като се изпълнява от служител на дружеството, който е в добра позиция да подава сигнал пряко на организационния ръководител, като например директор по спазването на изискванията или директор по човешките ресурси, служител по въпросите на почтеността, юрист или служител по защитата на личните данни, главен финансов директор, изпълнителен директор по одитите или член на управителния съвет.

(57) В контекста на вътрешното подаване на сигнали информирането на сигнализиращото лице, доколкото това е възможно от правна гледна точка и по възможно най-всеобхватния начин, за последващи действия във връзка със сигнала е от решаващо значение за изграждането на доверие в ефективността на цялостната система за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, и намаля вероятността от подаването на допълнителни ненужни сигнали или публично оповестяване. Сигнализиращото лице следва да бъде уведомено в разумен срок за предвидените действия в резултат от подадения сигнал или за предприетите последващи действия във връзка със сигнала и за основанията за избора на тези последващи действия. Последващите действия могат да включват например препращане към други канали или процедури в случай на сигнали, засягащи изключително индивидуалните права на сигнализиращото лице, приключване на процедурата въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания, започване на вътрешно разследване и евентуално констатациите от него и всички мерки, предприети за решаване на повдигнатия въпрос, сезиране на компетентен орган за по-нататъшно разследване, доколкото тази информация няма да засегне разследването или да накърни правата на засегнатото лице. Във всички случаи сигнализиращото лице следва да бъде информирано за хода на разследването и за резултата от него. Следва да е възможно от сигнализиращото лице да бъде поискано да предостави допълнителна информация в хода на разследването, макар и без да е налице задължение за това.

(58) Разумният срок за информиране на сигнализиращото лице не следва да е по-дълъг от три месеца. В случаите, когато все още се определят подходящите последващи действия, сигнализиращото лице следва да бъде уведомено за това и за всяка допълнителна обратна информация, която то следва да очаква.

(59) Лицата, които обмислят да подадат сигнал за нарушения на правото на Съюза, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. От правните субекти в частния и публичния сектор, които разполагат с процедури за вътрешно подаване на сигнали, следва да се изисква да предоставят информация за тези процедури, както и за процедурите за външно подаване на сигнали до съответните компетентни органи. От съществено значение е тази информация да бъде ясна и лесно достъпна, включително, доколкото е възможно, и за лица, освен работници, които са в контакт със субекта чрез свързани с тяхната работа дейности, като например доставчици на услуги, дистрибутори, доставчици и бизнес партньори. Например тази информация може да бъде поставена на видно място, до което имат достъп всички лица, и на уебсайта на субекта, и може да бъде включена в курсове и семинарни обучения по етика и почтеност.

(60) Ефективното разкриване и предотвратяване на нарушенията на правото на Съюза изисква да се гарантира, че лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, могат лесно и напълно поверително да предоставят информацията, която притежават, на вниманието на съответните компетентни органи, които могат да разследват и да отстранят проблема, когато е възможно.

(61) Възможно е да не съществуват вътрешни канали или да са използвани, но да не функционират правилно, например защото сигналът не е разгледан надлежно или в разумен срок или не са предприети подходящи действия срещу нарушението, въпреки резултатите от съответното вътрешно разследване, потвърждаващи наличието на нарушение.

(62) В други случаи не е разумно да се очаква правилно функциониране на използването на вътрешни канали. Това е най-видно в случая, когато сигнализиращите лица имат основателни причини да считат, че биха били обект на ответни действия с цел отмъщение, свързани с подаването на сигнал, включително в резултат на нарушаване на поверителност, или че компетентните органи биха били в по-добра позиция да предприемат ефективни действия за отстраняване на нарушението. Компетентните органи биха били в по-добра позиция например ако в нарушението участва лицето, което носи крайната отговорност в работен контекст, или съществува риск нарушението или свързаните с него доказателства да бъдат укрити или унищожени; или, по-общо, ефективността на разследващите действия на компетентните органи в противен случай може да бъде застрашена, като в случай на подаване на сигнал за картелни споразумения и други нарушения на правилата за конкуренцията; или нарушението изисква спешни действия, например за опазване на здравето и безопасността на хората или за опазване на околната среда. Във всички случаи лицата, сигнализиращи външно към компетентните органи и, когато е уместно – към институции, органи, служби или агенции на Съюза, следва да бъдат защитени. Настоящата директива следва също така да предоставя защита, когато правото на Съюза или националното право изисква от сигнализиращите лица да подават сигнал към компетентните национални органи например като част от служебните си задължения и отговорности или защото нарушението е престъпление.

(63) Един от основните фактори, които възпират лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, е липсата на доверие в ефективността от подаването на сигнали. Ето защо е необходимо да се наложи ясно задължение за компетентните органи да създадат подходящи канали за външно подаване на сигнали, да предприемат надлежно последващи действия по приетите сигнали и да информират сигнализиращите лица в разумен срок.

(64) Държавите членки следва да определят органите, компетентни да приемат информация за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, и да предприемат подходящи последващи действия по подадените сигнали. Такива компетентни органи могат да бъдат съдебни, регулаторни или надзорни органи, компетентни в съответните конкретни области, или органи с по-обща компетентност на централно равнище в рамките на дадена държава членка, правоприлагащи агенции, органи за борба с корупцията или омбудсмани.

(65) Като получатели на сигнали, определените за компетентни органи следва да разполагат с необходимия капацитет и правомощия, за да гарантират предприемането на подходящи последващи действия, включително оценка на точността на представените в сигнала твърдения и предприемане на мерки за отстраняване на сигнализираните нарушения чрез започване на вътрешна анкета, разследване, наказателно преследване или действия за събиране на средства или други подходящи коригиращи действия, в съответствие с техния мандат. Алтернативно тези органи следва да имат необходимите правомощия да препращат сигнала на друг орган, който следва да разследва сигнализираното нарушение, като гарантират, че са налице подходящи последващи действия от страна на този орган. По-специално, когато държавите членки желаят да установят външни канали за подаване на сигнали на централно равнище, например в областта на държавните помощи, държавите членки следва да въведат подходящи предпазни мерки, за да гарантират спазването на изискванията за независимост и автономност, определени в настоящата директива. Създаването на такива канали за външно подаване на сигнали не следва да засяга правомощията на държавите членки или на Комисията по отношение на надзора в областта на държавните помощи, нито настоящата директива не следва да засяга изключителната компетентност на Комисията по отношение на обявяването на съвместимостта на мерките за държавна помощ, по-специално по силата на член 107, параграф 3 от ДФЕС. По отношение на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС държавите членки следва да определят за компетентни органи посочените в член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета ^[35], без да се засягат правомощията на Комисията в тази област.

(66) Компетентните органи следва също така да предоставят обратна информация на сигнализиращите лица относно действието, което е планирано или предприето като последващо действие, например сезиране на друг орган, приключване на процедурата въз основа на липса на достатъчно доказателства или други основания или започване на разследване и евентуално по отношение на направените от него констатации и всички мерки за справяне с повдигнатия въпрос, както и относно причините за избора на това последващо действие. Съобщенията относно крайния резултат от разследванията не следва да засягат приложимите правила на Съюза, които включват евентуални ограничения за публикуването на решения в областта на финансовото регулиране. Това следва да се прилага mutatis mutandis в областта на корпоративното данъчно облагане, ако подобни ограничения са предвидени в приложимото национално право.

(67) Предприемането на последващи действия и предоставянето на обратната информация следва да бъде извършено в разумен срок, предвид необходимостта от бързо решаване на проблема, който е предмет на сигнала, както и необходимостта да се избегне ненужно публично оповестяване. Този срок не трябва да е по-дълъг от три месеца, но може да бъде удължен до шест месеца, когато е необходимо, поради специфични обстоятелства по случая, по-специално естеството и сложността на предмета на сигнала, които могат да изискват по-дълго разследване.

(68) Правото на Съюза в някои области, като например в областта на пазарната злоупотреба, а именно Регламент (ЕС) № 596/2014 и Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392, гражданското въздухоплаване, а именно Регламент (ЕС) № 376/2014, или безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, а именно Директива 2013/30/ЕС, вече предвижда създаването на канали за вътрешно и външно подаване на сигнали. Определените в настоящата директива задължения за създаване на такива канали следва, доколкото е възможно, да доразвиват съществуващите канали, предвидени в конкретните актове на Съюза.

(69) Комисията, както и някои органи, служби и агенции на Съюза, като например Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция по морска безопасност (EMSA), Европейска агенция за авиационна безопасност (EASA), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), и Европейската агенция по лекарствата (EMA) разполагат с външни канали за подаване на сигнали и процедури за приемане на сигнали за нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива, в които се предвижда главно поверителност на данните за самоличността на сигнализиращите лица. Настоящата директива следва да не засяга вече съществуващи външни канали и процедури за подаване на сигнали, но следва да гарантира, че лицата, които подават сигнал на институции, органи, служби или агенции на Съюза, ще се ползват от общи минимални стандарти за защита навсякъде в Съюза.

(70) За да се гарантира ефективността на процедурите за последващи действия във връзка със сигналите и предприемане на мерки за отстраняване на нарушения на съответните правила на Съюза, държавите членки следва да могат да предприемат мерки за намаляване на тежестта за компетентните органи в резултат на сигнали за незначителни нарушения на разпоредбите, попадащи в обхвата на настоящата директива, повтарящи се сигнали или сигнали за нарушения на допълнителни разпоредби, например разпоредби относно документацията или задълженията за уведомяване. Тези мерки могат да се състоят в това да се позволи на компетентните органи, след надлежна оценка на въпроса, да решат, че дадено сигнализирано нарушение е очевидно незначително и не изисква допълнителни последващи действия съгласно настоящата директива, освен прекратяване на процедурата. Също така държавите членки следва да могат да разрешават на компетентните органи да прекратяват процедурата по отношение на повтарящи се сигнали, които не съдържат нова съдържателна информация за предишен сигнал, по отношение на който съответната процедура е била приключена, освен ако нови правни или фактически обстоятелства оправдават различна форма на последващи действия. Освен това държавите членки могат да разрешат на компетентните органи да дават приоритет на третирането на сигнали за сериозни нарушения или нарушения на основни разпоредби, попадащи в обхвата на настоящата директива, в случай на голям входящ поток от сигнали.

(71) Когато това е предвидено съгласно правото на Съюза или националното право, компетентните органи следва да отнасят случаите или съответната информация за нарушения до институции, органи, служби или агенции на Съюза, включително за целите на настоящата директива, до OLAF и Европейската прокуратура, без да се засяга възможността сигнализиращото лице да се обръща пряко към органите, службите или агенциите на Съюза.

(72) В много области на политиката, попадащи в материалния обхват на настоящата директива, съществуват механизми за сътрудничество, чрез които националните компетентни органи обменят информация и извършват последващи дейности във връзка с нарушения на правилата на Съюза с трансгранично измерение. Примерите варират от системата за административна помощ и сътрудничество, създадена с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1918 на Комисията ^[36], в случаи на трансгранични нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, мрежата за измамите с храни съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета ^[37], системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти, създадена с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета ^[38], мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите съгласно Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ^[39], до форума по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, създаден с Решение на Комисията от 18 януари 2018 г. ^[40], Европейската мрежа на органите по конкуренцията съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета ^[41]. Компетентните органи на държавите членки следва да използват в пълна степен съществуващите механизми за сътрудничество, когато това е уместно, като част от задължението си за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Освен това органите на държавите членки могат да си сътрудничат и извън съществуващите механизми за сътрудничество в случаи на нарушения с трансгранично измерение в области, в които такива механизми за сътрудничество не съществуват.

(73) За да осигурят ефективна комуникация със служителите, отговарящи за разглеждането на сигнали, компетентните органи трябва да имат на разположение канали, които са удобни за използване, сигурни, гарантират поверителността при получаването и разглеждането на информацията, предоставена от сигнализиращото за сигнали лице, и дават възможност за трайно съхранение на информация, така че да могат да се провеждат по-нататъшни разследвания. Това може да изисква тези канали да са отделени от общите канали, чрез които компетентните органи комуникират с обществеността, като обичайните публични системи за подаване на жалби или каналите, които компетентният орган обичайно ползва за вътрешна комуникация и комуникация с трети лица.

(74) Служителите на компетентните органи, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, следва да са професионално обучени, включително по отношение на приложимите правила за защита на личните данни, за да разглеждат сигналите и да осигуряват комуникацията със сигнализиращото лице, както и да предприемат подходящи последващи действия във връзка със сигнала.

(75) Лицата, които възнамеряват да подадат сигнал, следва да могат да вземат информирано решение относно това дали, как и кога да подадат сигнал. Ето защо компетентните органи следва да предоставят ясна и лесно достъпна информация за наличните канали за подаване на сигнали до компетентните органи, за приложимите процедури, както за техните служители, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали. Цялата информация относно сигналите следва да бъде прозрачна, лесно разбираема и надеждна, за да се насърчава, а не да се възпрепятства подаването на сигнали.

(76) Държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с адекватни процедури за защита при обработката на сигнали и за защита на личните данни на лицата, посочени в сигнала. Тези процедури следва да гарантират, че поверителността на всяко сигнализиращо лице, засегнато лице и трети лица, посочени в сигнала, например свидетели или колеги, е защитена на всички етапи на процедурата.

(77) Необходимо е служителите на компетентния орган, отговарящи за разглеждането на подадените сигнали, и другите служители на компетентния орган, които имат право на достъп до информацията, предоставена от сигнализиращото лице, да спазват задължението за професионална тайна и поверителност, когато данните се предават във и извън рамките на компетентния орган, включително в случаите, когато компетентен орган започва разследване или вътрешно разследване, или предприема действия по принудително изпълнение във връзка със сигнала.

(78) Редовният преглед на процедурите на компетентните органи и обменът на добри практики между тях следва да гарантират, че тези процедури са подходящи и следователно изпълняват своята функция.

(79) Лицата, които оповестяват информацията, следва да имат право на защита в случаите, в които независимо от вътрешния или външния сигнал, нарушението остава без последствия, например когато нарушението не е било правилно оценено или разследвано или не са предприети нужните коригиращи действия. Целесъобразността на последващите действия следва да се оценява в съответствие с обективни критерии, свързани със задължението на компетентните органи да оценят точността на твърденията и да прекратят евентуално нарушение на правото на Съюза. Ето защо целесъобразността на последващите действия ще зависи от обстоятелствата на всеки отделен случай и от естеството на нарушените правила. По-конкретно, решение на органите, че нарушението е било очевидно незначително и че не са необходими други последващи действия, освен прекратяване на процедурата, може да представлява подходящо последващо действие съгласно настоящата директива.

(80) Лицата, които оповестяват пряко информацията, също следва да имат право на защита в случаите, когато те имат основателни причини да смятат, че съществува непосредствена или явна опасност за обществения интерес, или риск от необратими вреди, включително увреждане на физическата неприкосновеност на дадено лице.

(81) Лицата, които оповестяват пряко информацията, също следва да имат право на защита, когато имат основателни причини да смятат, че в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например когато доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или когато даден орган може да е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или да е замесен в нарушението.

(82) Гарантирането на поверителността на самоличността на сигнализиращото лице по време на процеса на сигнализиране и разследванията в резултат на сигнал е основна предварителна мярка за предотвратяване на ответни действия с цел отмъщение. Единствено следва да е възможно самоличността на сигнализиращото лице да бъде разкрита, когато това е необходимо и пропорционално задължение, изисквано съгласно правото на Съюза или националното право в контекста на разследванията на органите или съдебните производства, по-специално с оглед на гарантирането на правото на защита на засегнатите лица. Това задължение може да произтича по-специално от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ^[42]. Защитата на поверителността не следва да се прилага, когато сигнализиращото лице умишлено е разкрило самоличността си в контекста на публично оповестяване.

(83) Всяка обработка на лични данни, извършвана в съответствие с настоящата директива, включително обменът или предаването на лични данни от страна на компетентните органи, следва да бъдат предприети в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ^[43] и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета ^[44]. Всеки обмен или предаване на информация от институции, органи, служби или агенции на Съюза съгласно настоящата директива следва да бъде предприет в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета ^[45]. Особено внимание следва да се обърне на принципите, свързани с обработката на лични данни, определени в член 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 4 от Директива (ЕС) 2016/680 и член 4 от Регламент (ЕС) 2018/1725, и на принципа на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране, определен в член 25 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 20 от Директива (ЕС) 2016/680 и членове 27 и 85 от Регламент (ЕС) 2018/1725.

(84) Процедурите, установени в настоящата директива и тези за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения на правото на Съюза в областите, попадащи в нейния обхват, преследват важна цел от широк обществен интерес на Съюза и на държавите членки по смисъла на член 23, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като са насочени към укрепване на прилагането на правото и политиките на Съюза в конкретни области, в които нарушенията могат сериозно да навредят на обществения интерес. Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, както е предвидено в член 23, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2016/679. Държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива е ефективна, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 23, параграф 1, букви д) и и) и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото и за какъвто срок това е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали или за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(85) Ефективната защита на поверителността на самоличността на сигнализиращите лица е също толкова необходима за защитата на правата и свободите на други лица, по-специално на сигнализиращите лица, когато сигналите се обработват от органите, както е определено в член 3, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/680. Държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива е ефективна, включително, когато е необходимо, чрез ограничаване посредством законодателни мерки на упражняването на определени права на защита на данните на засегнатите лица в съответствие с член 13, параграф 3, букви а) и д), член 15, параграф 1, букви а) и д), член 16, параграф 4, букви а) и д) и член 31, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/680, доколкото и за какъвто срок е необходимо за предотвратяване и справяне с опитите за възпрепятстване на подаването на сигнали, за затрудняване, осуетяване или забавяне на последващите действия, по-специално разследванията, или опитите за установяване на самоличността на сигнализиращите лица.

(86) Държавите членки следва да осигурят, че е налице подходящо водене на регистър по отношение на всички сигнали за нарушение, че данните от всеки сигнал са достъпни и че информацията, получавана посредством сигнали, може да бъде използвана като доказателство при действия по принудително изпълнение, по целесъобразност.

(87) Сигнализиращите лица следва да бъдат защитени срещу всяка форма на ответни действия с цел отмъщение, преки или непреки, предприети, насърчени или толерирани от работодателя или клиента или получателя на услуги, както и от лица, които работят за или действат от името на последния, включително колеги и ръководители в същата организация или в други организации, с които сигнализиращото лице е в контакт в контекста на свързаните с неговата работа дейности.

(88) Когато се предприемат ответни действия с цел отмъщение, без да бъдат възпрепятствани и наказани, това действа обезсърчаващо на лицата, които биха могли да сигнализират за нередности. Ясната юридическа забрана в закона за предприемане на ответни действия с цел отмъщение би имала важен възпиращ ефект и би била допълнително подсилена от разпоредбите за лична отговорност и санкции за извършителите на ответни действия с цел отмъщение.

(89) Лицата, които биха могли да сигнализират за нередности, но не са сигурни как да подадат сигнал или дали в крайна сметка ще бъдат защитени, могат да се въздържат да подадат сигнал. Държавите членки следва да гарантират, че относимата и точна информация в това отношение се предоставя по начин, който е ясен и лесно достъпен за широката общественост. Следва да се предоставя възможност за индивидуални, безпристрастни и поверителни съвети, които са безплатни и които се отнасят, например, до това дали въпросната информация попада в обхвата на приложимите правила за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, кой канал за подаване на сигнали е най-добре да бъде използван и кои са възможните алтернативни процедури, в случай че информацията не попада в обхвата на приложимите правила, т.нар. „обозначаване“. Достъпът до такива съвети може да помогне да се гарантира, че сигналите се подават чрез подходящи канали, отговорно и че нарушенията се откриват своевременно или дори се предотвратяват. Такава индивидуална консултация и информация могат да бъдат предоставяни от информационен център или единен и независим административен орган. Държавите членки могат да решат да разширят обхвата на тези съвети, за да включат правни консултации. Когато такива съвети се предоставят на сигнализиращите лица от страна на организации на гражданското общество, които са обвързани от задължението за запазване на поверителния характер на получената информация, държавите членки следва да гарантират, че тези организации не са обект на ответни действия с цел отмъщение, например под формата на икономически предразсъдъци чрез ограничаване на достъпа им до финансиране или включване в черен списък, които биха могли да възпрепятстват правилното функциониране на организацията.

(90) Компетентните органи следва да предоставят на сигнализиращите лица необходимата им подкрепа за ефективен достъп до защита. По-специално те следва да представят доказателства или друга документация, която се изисква, за да се потвърди пред други органи или съдилища, че е имало външно подаване на сигнал. Съгласно определени национални рамки и в определени случаи сигнализиращите лица могат да се възползват от начини на удостоверяване на факта, че те отговарят на условията на приложимите правила. Независимо от тези възможности, те следва да имат ефективен достъп до съдебен контрол, посредством който съдът трябва да реши, въз основа на всички конкретни обстоятелства по случая, дали те отговарят на условията на приложимите правила.

(91) Не следва да бъде възможно използването на правните или договорните задължения на физическите лица, като например клаузи за лоялност в договорите или споразумения за поверителност или неоповестяване на информация, за да се попречи на подаването на сигнал, да се откаже помощ или да бъдат санкционирани сигнализиращите лица за това, че са подали сигнал с информация за нарушения или са направили публично оповестяване, когато оповестяването на информацията, попадаща в обхвата на тези клаузи и споразумения, е необходимо за разкриване на нарушението. Когато тези условия са изпълнени, сигнализиращите лица не следва да носят никаква отговорност – гражданска, наказателна, административна или свързана с трудовата заетост. Целесъобразно е да има защита от носене на отговорност за подаване на сигнал или публично оповестяване на информация съгласно настоящата директива, по отношение на която сигнализиращото лице има основателни причини да смята, че подаването на сигнал или публичното оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива. Такава защита не следва да обхваща излишната информация, която лицето е разкрило, без да има такива основателни причини.

(92) Когато сигнализиращите лица законно придобиват или получават достъп до подадената информация за нарушения или до документите, съдържащи тази информация, те следва да се ползват с имунитет по отношение на отговорността. Това следва да се прилага както в случаите, когато сигнализиращите лица разкриват съдържанието на документи, до които имат законен достъп, така и в случаите, когато те правят копия на такива документи или ги изнасят от помещенията на организацията, в която работят, в нарушение на договорни или други клаузи, предвиждащи, че съответните документи са собственост на организацията. Сигнализиращите лица следва също така да се ползват с имунитет по отношение на отговорността в случаите, когато придобиването на или достъпът до съответната информация или документи повдига въпроса за гражданска, административна или свързана с трудовата дейност отговорност. Примери за това са случаите, в които сигнализиращите лица са получили информацията чрез достъп до електронните съобщения на колега или до досиета, които те обикновено не използват в рамките на своята работа, като са направили снимки на помещенията на организацията или са си осигурили достъп до място, до което обикновено нямат достъп. Когато сигнализиращите лица са придобили или са получили достъп до съответната информация или документи, извършвайки престъпление, като например неправомерно проникване или хакерство, тяхната наказателна отговорност следва да продължи да се урежда от приложимото национално право, без да се засяга защитата, предоставена по член 21, параграф 7 от настоящата директива. По същия начин всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица, произтичаща от действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнал или не е необходимо за разкриване на нарушение съгласно настоящата директива, следва да продължи да се урежда от приложимото право на Съюза или национално право. В тези случаи националните съдилища следва да разглеждат отговорността на сигнализиращите лица с оглед на цялата имаща отношение фактическа информация и като вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, включително необходимостта и пропорционалността на действието или бездействието във връзка със сигнализирането или публично оповестяването.

(93) Съществува вероятност ответните действия с цел отмъщение да бъдат оправдани на основание, различно от подаването на сигнал, и за сигнализиращите лица може да бъде много трудно да докажат връзката между подаването на сигнала и ответните действия с цел отмъщение, докато извършителите на ответните действия с цел отмъщение могат да разполагат с по-големи правомощия и ресурси, за да документират предприетите действия и основанието. Поради това, след като сигнализиращото лице докаже prima facie, че е подало сигнал за нарушение или е направило публично оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива и в резултат на това е претърпяло вреда, тежестта на доказване трябва да се прехвърли към лицето, което е предприело увреждащото действие, като от него следва да се изиска да докаже, че предприетите действия не са свързани по какъвто и да е начин с подаването на сигнала или публичното оповестяване.

(94) Освен предвидената в закона изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение, от съществено значение е, че сигнализиращите лица, подложени на такива действия, имат достъп до средства за правни защита и обезщетение. Подходящото за всеки един случай правно средство за защита следва да се определя от вида на предприетото ответно действие с цел отмъщение и обезщетението за нанесената вреда в такива случаи следва да бъде пълно в съответствие с националното право. Подходящото правно средство за защита може да бъде под формата на действия за възстановяване, например при уволнение, прехвърляне или понижаване, отказ на обучение или на повишение, или за възобновяване на прекратено разрешение, лиценз или договор; обезщетение за действителни и бъдещи финансови загуби, например за загуба на минали възнаграждения, но и за бъдещи загуби на доход, разходи, свързани с промяна за професията; и обезщетение за други икономически вреди като правни разноски и разходи за медицинско лечение, и за нематериални вреди като болка и страдание.

(95) Макар видовете правни действия могат да бъдат различни в различните правните системи, те следва да гарантират, че обезщетението или възстановяването е реално и ефективно по начин, който е пропорционален на понесените вреди и е възпиращ. От значение в този контекст са Принципите на европейския стълб на социалните права, и по-специално принцип 7, съгласно който „преди уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да получат предизвестие в разумен срок. Те имат право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и, в случай на неоснователно уволнение, правото на правна защита, включително подходящо обезщетение“. Правните средства за защита, установени на национално равнище, не следва да обезсърчават лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще. Така например, предвиждането на обезщетението като алтернатива на възстановяването на работа, в случай на уволнение, би могло да доведе до системна практика, по-специално от по-големи организации, и по този начин ще има възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности в бъдеще.

(96) От особено значение за сигнализиращите лица са временните правни средства за защита, в очакване на приключване на съдебното производство, което може да се проточи във времето. По-конкретно за сигнализиращите лица следва също да са достъпни временните мерки, предвидени съгласно националното право, с оглед на прекратяването на заплахи, опити или продължаващи ответни действия с цел отмъщение, като тормоз, или за предотвратяването на форми на ответни действия с цел отмъщение, като например уволнение от работа, които може да е трудно да се променят след като е изминало твърде много време и които могат да доведат лицето до финансова безизходица – перспектива, която може сериозно да обезсърчи лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(97) Действията, предприети срещу сигнализиращите лица извън работен контекст, например чрез производства, свързани с клевета, нарушаване на авторските права, търговски тайни, поверителност и защита на личните данни, също могат да имат сериозен възпиращ ефект върху сигнализирането на нередности. Сигнализиращите лица би следвало да могат да разчитат на подаването на сигнал с информация за нарушения или публичното оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива като защита в такива производства, при условие че информацията, за която е подаден сигнал или е публично оповестена, е била необходима за разкриване на нарушението. В тези случаи, лицето, по чиято инициатива е образувано производството, следва да носи доказателствената тежест за това, че сигнализиращото лице не отговаря на условията, посочени в настоящата директива.

(98) С Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета ^[46] се установяват правила, за да се гарантира достатъчно и последователно равнище на гражданскоправна защита в случай на незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. В нея обаче се предвижда също така, че придобиването, използването или разкриването на търговска тайна се счита за законосъобразно, доколкото това е позволено от правото на Съюза. Лицата, които разкриват търговски тайни, придобити в работен контекст, следва да се ползват от защитата, предоставена с настоящата директива, включително по отношение на невъзникването на гражданска отговорност за тях, при условие че те отговарят на условията, посочени в настоящата директива, включително че оповестяването е било необходимо, за да се разкрие нарушение, попадащо в материалния обхват на настоящата директива. Когато тези условия са изпълнени, разкриването на търговски тайни следва да се счита за „разрешено“ от правото на Съюза по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/943. Освен това двете директиви следва да се разглеждат като допълващи се и мерките за гражданскоправна защита, процедурите и правните средства за защита, както и изключенията, предвидени в Директива (ЕС) 2016/943, следва да останат приложими за всяко разкриване на търговски тайни, попадащи извън обхвата на настоящата директива. Компетентните органи, които получават информация за сигнали, която включва търговски тайни, следва да гарантират, че те не се използват или оповестяват за цели извън необходимото за подходящи последващи действия във връзка подадените сигнали.

(99) Съответните съдебни такси могат да бъдат значителен разход за сигнализиращите лица, оспорващи в съдебни производства предприети срещу тях ответни действия с цел отмъщение. Въпреки че те могат да си възстановят тези такси в края на производството, е възможно да не успеят да заплатят тези такси, ако бъдат начислени в началото на производството, особено ако са безработни и са включени в черните списъци. Помощта в наказателни съдебни производства, по-специално когато сигнализиращите лица отговарят на условията на Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета ^[47], и в по-общ план подкрепата за тези, които са в сериозна финансова нужда, може да бъде ключова в определени случаи за ефективното прилагане на техните права на защита.

(100) Правата на засегнатите лица следва да бъдат защитени, за да се избегне накърняване на репутацията или други отрицателни последици. Освен това правото на защита и достъп до правните средства за защита на засегнатото лице следва изцяло да се зачита на всеки етап от процедурата след подаването на сигнала в съответствие с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Държавите членки следва да осигурят защитата на поверителността на самоличността на засегнатото лице и да гарантират неговите права на защита, включително правото на достъп до досието, правото на изслушване и правото на ефективни правни средства за защита срещу решението по отношение на засегнатото лице съгласно приложимите процедури, определени от националното законодателство в контекста на разследванията или последващите съдебни производства.

(101) Всяко лице, което понася вреда, независимо дали пряко или непряко, в резултат на подаването на сигнал или публичното оповестяване на информация с неточно или подвеждащо съдържание, следва да запази защитата и правните средства за защита, с които разполага, съгласно правилата на общото национално право. Когато такава неточна или подвеждащa информация е подадена или публично е оповестена доброволно и съзнателно, засегнатите лица следва да имат право на обезщетение в съответствие с националното право.

(102) Необходимо е да се предвидят наказателни, граждански или административни санкции, за да се гарантира ефективността на правилата относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Санкциите срещу тези, които предприемат ответни действия с цел отмъщение или други увреждащи действия срещу сигнализиращи лица, могат да обезкуражат предприемането на други такива бъдещи действия. Необходими са също санкции спрямо лицата, които съзнателно подават сигнал или публично оповестяват информация за нарушения, която е доказано, че е умишлено невярна, за да се предотврати по-нататъшното злонамерено подаване на сигнали и да се запази доверието в системата. Пропорционалността на тези санкции следва да гарантира, че те нямат възпиращ ефект върху лицата, които биха могли да сигнализират за нередности.

(103) Всяко решение, взето от органите, което засяга неблагоприятно правата, предоставени с настоящата директива, и по-специално решенията, с които компетентните органи решават да прекратят процедурата относно нарушение, за което е подаден сигнал, тъй като е очевидно маловажно или тъй като представлява повтарящ се сигнал, или решават, че даден сигнал не заслужава да бъде разгледан с приоритет, подлежи на съдебен контрол в съответствие с член 47 от Хартата.

(104) Настоящата директива въвежда минимални стандарти и държавите членки следва да могат да въведат или запазят по-благоприятни разпоредби по отношение на сигнализиращото лице, при условие че тези разпоредби не са в противоречие с мерките за защита на засегнатите лица. Транспонирането на настоящата директива при никакви обстоятелства не следва да предоставя основания за намаляване на равнището на защита, което вече се предоставя на сигнализиращите лица съгласно националното право в областите на нейното приложение.

(105) В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар трябва да обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Вътрешният пазар следва да осигурява на гражданите на Съюза добавена стойност под формата на по-добро качество и безопасност на стоките и услугите, като се осигуряват високи стандарти за опазване на общественото здраве и опазване на околната среда, както и свободно движение на лични данни. Поради това член 114 от ДФЕС е подходящото правно основание за приемането на мерките, необходими за установяването и функционирането на вътрешния пазар. Освен член 114 от ДФЕС, настоящата директива следва да има допълнителни специфични правни основания, за да обхване областите, които се позовават на член 16, член 43, параграф 2, член 50, член 53, параграф 1, членове 91 и 100, член 168, параграф 4, член 169, член 192, параграф 1 и член 325, параграф 4 от ДФЕС и член 31 от Договора за Евратом за приемането на мерки на Съюза.

(106) Материалният обхват на настоящата директива се основава на установяването на областите, в които въвеждането на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, се явява обосновано и необходимо въз основа на наличните към момента доказателства. Ако се окаже необходимо, този материален обхват може да бъде разширен, за да обхване други области или актове на Съюза като средство за подобряване на тяхното прилагане, с оглед на доказателства, които могат да се появят в бъдеще или въз основа на оценка на начина, по който функционира настоящата директива.

(107) При приемането на последващи законодателни актове от значение за области на политиката, обхванати от настоящата директива, следва по целесъобразност да се посочва в тях, че се прилага настоящата директива. При необходимост материалният обхват на настоящата директива следва да бъде адаптиран и приложението следва да бъде изменено съответно.

(108) Доколкото целта на настоящата директива, а именно подобряване на правоприлагането в определени области на политиката и по отношение на актове, в които нарушенията на правото на Съюза могат да причинят сериозна вреда на обществения интерес, посредством ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите членки, които действат самостоятелно или по некоординиран начин, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза чрез установяване на общи минимални стандарти за защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и като се има предвид, че само действия от страна на Съюза могат да осигурят съгласуваност и привеждане в съответствие на съществуващите правила на Съюза относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(109) Настоящата директива зачита основните права и принципите, признати по-специално от Хартата, и по-конкретно член 11 от нея. За тази цел е от съществено значение настоящата директива да се прилага в съответствие с тези права и принципи, като гарантира пълно зачитане, наред с другото, на свободата на изразяване и информация, правото на защита на личните данни, свободата на стопанската инициатива, правото на високо равнище на защита на потребителите, правото на високо равнище на закрила на човешкото здраве, правото на високо равнище на опазване на околната среда, правото на добра администрация, правото на ефективни правни средства за защита и правото на защита.