Спогодба между Република България и Кралство Нидерландия за Избягване на Двойното Данъчно Облагане с Данъци на Доходите и Предотвратяване на Отклонението и Заобикалянето на Данъчно Облагане
Република България и Кралство Нидерландия, желаейки да разширят своите икономически отношения и да засилят своето сътрудничество в данъчната област, възнамерявайки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите, без да създават възможности за необлагане или намалено облагане чрез отклонение или заобикаляне на данъчното облагане (включително чрез споразумения, целящи злоупотреба със спогодбите и насочени към получаване на облекченията, предвидени в тази Спогодба, в непряка полза на местни лица на трети юрисдикции), се договориха, както следва:
ГЛАВА I
Обхват на Спогодбата
Член 1
Обхват по Отношение на Лицата
1. Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. За целите на тази Спогодба доходи, получени от или чрез образувание или договореност, които са третирани като изцяло или частично прозрачни за данъчни цели съгласно законите на която и да е договаряща държава, ще се считат за доходи на местно лице на договаряща държава, но само до степента, в която доходите са третирани като доходи на местно лице на тази държава за целите на нейното данъчно облагане.
3. В никакъв случай разпоредбите на ал. 2 няма да се счита, че засягат правото на едната договаряща държава да облага своите местни лица.
Член 2
Данъци, за които се Прилага Спогодбата
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода, налагани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се налагат.
2. За данъци върху дохода се считат всички данъци, наложени върху общия доход или върху елементи от доход, включително данъци върху печалби от прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, данъци върху общата сума на надници или заплати, изплатени от предприятията, както и данъци върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) в европейската част на Нидерландия:
(i) данъкът върху доходите (de inkomstenbelasting);
(ii) данъкът върху заплатите (de loonbelasting);
(iii) данъкът върху дружествата (de vennootschapsbelasting), включително правителственият дял в нетните печалби от експлоатацията на природни ресурси, налаган съгласно Закона за минната дейност (de Mijnbouwwet);
(iv) данъкът върху дивидентите (de dividendbelasting); и
в карибската част на Нидерландия:
(i) данъкът върху доходите (de inkomstenbelasting);
(ii) данъкът върху заплатите (de loonbelasting); и
(iii) правителственият дял в нетните печалби от експлоатацията на природни ресурси, налаган съгласно Закона за минната дейност BES (de Mijnwet BES), Декрета за минната дейност BES (het Mijnbesluit BES) или Закона за нефта Saba Bank BES (de Petroleumwet Saba Bank BES);
(по-нататък наричани „нидерландски данък“);
б) в България:
(i) данъкът върху доходите на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък; и
(iii) патентният данък;
(по-нататък наричани „български данък“).
4. Спогодбата се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в техните данъчни закони.
ГЛАВА II
Определения
Член 3
Общи Определения
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) термините „едната договаряща държава“ и „другата договаряща държава“ означават Кралство Нидерландия, по отношение на Нидерландия, или България, според изискванията на контекста;
б) терминът „Нидерландия“ означава:
(i) европейската част на Кралство Нидерландия, включително неговото териториално море и всяко пространство отвъд и непосредствено до териториалното море, върху които Кралство Нидерландия, в съответствие с международното право, упражнява юрисдикция или суверенни права; и
(ii) карибската част на Кралство Нидерландия, която е разположена в Карибско море и се състои от островните територии Бонер, Синт Еустациус и Саба, включително тяхното териториално море и всяко пространство отвъд и непосредствено до териториалното море, върху които Кралство Нидерландия, в съответствие с международното право, упражнява юрисдикция или суверенни права, с изключение на частите, които са свързани с Аруба, Кюрасао и Синт Маартен;
в) терминът „България“ означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
г) терминът „лице“ включва физическо лице, дружество и всяко друго сдружение от лица;
д) терминът „дружество“ означава всяко юридическо лице или всяко образувание, което се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
е) терминът „предприятие“ се отнася за осъществяването на всякаква стопанска дейност;
ж) термините „предприятие на едната договаряща държава“ и „предприятие на другата договаряща държава“ означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
з) терминът „международен транспорт“ означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, използвани от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или пътното превозно средство се използват единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
и) терминът „компетентен орган“ означава:
(i) за Нидерландия, министъра на финансите или упълномощен представител;
(ii) за България, министъра на финансите или упълномощен представител;
к) терминът „национално лице“, по отношение на договаряща държава, означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на тази договаряща държава; и
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или сдружение, чийто статут се определя от действащите закони на тази договаряща държава;
л) терминът „стопанска дейност“ включва осъществяването на професионални услуги и други дейности с независим характер;
м) терминът „пенсионен фонд“ означава всеки план, схема, фонд, тръст или друга договореност, установени в едната договаряща държава, които:
(i) в общия случай са освободени от данъци върху доходите в тази държава; и
(ii) оперират основно за управлението или предоставянето на пенсионни обезщетения или за получаването на доходи в полза на една или повече такива договорености;
н) терминът „призната фондова борса“ означава:
(i) всяка фондова борса в Европейската икономическа зона; и
(ii) всяка друга фондова борса, за която има съгласие между компетентните органи на договарящите държави, при условие че покупката или продажбата на акции или дялове на фондовата борса не е изрично или мълчаливо ограничена до ограничена група инвеститори.
2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към този момент законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимите данъчни закони на тази държава, ще има предимство спрямо значението на този термин, определено в други закони на тази държава.
Член 4
Местно Лице
1. За целите на тази Спогодба терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава и всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт.
2. Лице, което не е физическо лице, се счита, че подлежи на данъчно облагане:
а) в Нидерландия, ако лицето е местно лице на Нидерландия за целите на данъка върху дружествата;
б) в България, ако лицето е местно лице на България за целите на корпоративния подоходен данък,
при условие че доходите, получени от това лице, се третират съгласно данъчните закони на тази държава като доходи на това лице, а не като доходи на бенефициерите, членовете или участниците в лицето.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 терминът „местно лице на едната договаряща държава“ не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
4. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
5. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата, като вземат предвид мястото на действителното му управление, мястото на учредяване или създаване и всички други относими фактори. При липсата на такова споразумение това лице няма да има право на облекченията по тази Спогодба освен облекченията на чл. 24 (Равенство в третирането) и чл. 25 (Процедура по взаимно споразумение). Компетентните органи може да определят по взаимно споразумение начина на прилагане на останалите разпоредби на тази Спогодба по отношение на това лице.
Член 5
Място на Стопанска Дейност
1. За целите на тази Спогодба терминът „място на стопанска дейност“ означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът „място на стопанска дейност“ включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница;
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност, но само ако продължават повече от дванадесет месеца.
4. Независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 предприятие на едната договаряща държава, което осъществява дейности в териториалното море на другата договаряща държава или във всяко пространство отвъд и непосредствено до териториалното море, върху които другата договаряща държава, в съответствие с международното право, упражнява юрисдикция или суверенни права (офшорни дейности), се счита, че извършва, по отношение на тези дейности, стопанска дейност в тази друга договаряща държава чрез място на стопанска дейност, разположено там, освен ако тези дейности са извършвани в другата държава за период или периоди, по-кратки от общо 30 дни във всеки дванадесетмесечен период.
5. За целите на ал. 4 на този член терминът „офшорни дейности“ се счита, че не включва:
а) една или всяка комбинация на дейностите, посочени в ал. 7;
б) теглене или закрепване на котва от кораби, основно предназначени за тази цел, и всякакви други дейности, извършвани от такива кораби;
в) превоз на доставки или персонал от кораби или самолети в международния транспорт.
6. Единствено за целите на определяне продължителността на:
а) строителна площадка, строителен или монтажен обект съгласно ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва дейности в другата договаряща държава на място, което съставлява строителна площадка, строителен или монтажен обект, и тези дейности са извършвани по време на един или повече периоди, които общо надвишават 30 дни, без да надвишават дванадесет месеца, и свързани дейности са извършвани на същата строителна площадка, строителен или монтажен обект през други периоди, всеки надвишаващ 30 дни, от едно или повече предприятия, които са тясно свързани с първото предприятие, тези различни периоди ще бъдат добавени към периода, през който първото предприятие е извършвало дейности на този строителен или монтажен обект; и
б) офшорните дейности съгласно ал. 4 във връзка с ал. 5, когато предприятие, извършващо офшорни дейности в другата договаряща държава, е тясно свързано с друго предприятие и това друго предприятие продължава като част от същия проект същите офшорни дейности, които са или са били извършвани от първото предприятие, и гореспоменатите дейности са извършвани от двете предприятия за период общо от поне 30 дни, ще се счита, че всяко предприятие извършва дейностите си за период от поне 30 дни във всеки дванадесетмесечен период.
7. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът „място на стопанска дейност“ не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност за предприятието;
е) поддържане на определено място на дейност само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от „а“ до „д“ дейности,
при условие че тази дейност или в случаите на буква е) цялостната дейност на това определено място на дейност има подготвителен или спомагателен характер.
8. Алинея 7 няма да се прилага по отношение на определено място на дейност, което се използва или поддържа от предприятие, ако същото предприятие или тясно свързано предприятие извършва стопански дейности на същото място или на друго място в същата договаряща държава и:
а) това място или друго място съставлява място на стопанска дейност за предприятието или за тясно свързаното предприятие съгласно разпоредбите на този член; или
б) цялостната дейност, произтичаща от съчетанието на дейностите, извършвани от двете предприятия на същото място или от същото предприятие или тясно свързани предприятия на двете места, не е от подготвителен или спомагателен характер,
при условие че стопанските дейности, извършвани от двете предприятия на същото място или от същото предприятие или тясно свързани предприятия на двете места, представляват допълващи се функции, които са част от цялостна стопанска операция.
9. Независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 4, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 10, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 7, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място на дейност място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
10. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава, само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
11. За целите на този член едно лице или предприятие е тясно свързано с предприятие, ако въз основа на всички относими факти и обстоятелства едното има контрол върху другото или и двете са под контрола на едни и същи лица или предприятия. Във всеки случай едно лице или предприятие се счита за тясно свързано с предприятие, ако едното притежава, пряко или непряко, повече от 50 процента участие в другото (или в случаите на дружество, повече от 50 процента от съвкупното право на глас и стойност на акциите или от участието в дружеството) или ако друго лице или предприятие притежава, пряко или непряко, повече от 50 процента участие (или в случаите на дружество, повече от 50 процента от съвкупното право на глас и стойност на акциите или от участието в дружеството) в лицето и предприятието или в двете предприятия.
12. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
ГЛАВА III
Облагане на Доходите
Член 6
Доходи от Недвижимо Имущество
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът „недвижимо имущество“ има значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски, речни кораби, самолети и пътни превозни средства не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие.
Член 7
Печалби от Стопанска Дейност
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.
3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, които са извършени за целите на мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.
4. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е прието печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.
5. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.
6. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.
7. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази Спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.
Член 8
Международен Транспорт
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от използване на кораби, самолети или пътни превозни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.
2. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от използване на речни кораби в речния транспорт се облагат само в тази държава.
3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна агенция за експлоатация.
Член 9
Свързани Предприятия
1. Когато:
а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на другата договаряща държава, или
б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или капитала на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,
и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък. Счита се обаче, че фактът, че свързаните предприятия са сключили договорености като споразумения за поделяне на разходи или споразумения за общи услуги за или въз основа на разпределението на управленските, общите административни, техническите и търговските разходи, разходите за научноизследователска и развойна дейност и други подобни разходи, само по себе си не е условие, както е посочено в предходното изречение.
2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава ще направи съответна корекция на начисления от нея данък върху тези печалби, когато тази друга договаряща държава счита корекцията за основателна. При извършването на такава корекция се вземат предвид другите разпоредби на тази Спогодба и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.
Член 10
Дивиденти
1. Дивиденти, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Въпреки това дивиденти, платени от дружество, местно лице на едната договаряща държава, могат да се облагат и в тази държава в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 15 процента от брутната сума на дивидентите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 дивидентите, посочени в ал. 1, се облагат само в другата договаряща държава, ако притежателят на дивидентите е:
а) дружество (различно от гражданско дружество), което е местно лице на другата договаряща държава и което държи пряко поне 10 процента от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите, през 365-дневен период, който включва деня на плащането на дивидентите (за целите на изчисляване на този период няма да се взема предвид смяна на собствеността, която произтича пряко от корпоративна реорганизация като сливане, вливане, разделяне или отделяне на дружеството, което държи акциите или дяловете или което плаща дивидентите); или
б) пенсионен фонд.
4. Разпоредбите на ал. 2 и 3 не засягат облагането на дружествата по отношение на печалбите, от които са платени дивидентите.
5. Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат в случаите на дивиденти, които са скрито разпределение на печалбата съгласно действащите закони на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
6. Терминът „дивиденти“, употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други права, които са подчинени на същия данъчен режим, като доходи от акции, в съответствие със законодателството на договарящата държава, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.
7. Доходите, получени във връзка с (частична) ликвидация на дружество, ликвидационен дял или закупуването на собствени акции от дружество, се третират като доходи от акции.
8. Разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 10 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено там, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
9. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност, разположено в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби на дружеството, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.
10. Независимо от разпоредбите на ал. 1, 2 и 9 дивиденти, платени от дружество, което съгласно законите на едната договаряща държава е местно лице на тази държава, на физическо лице, което е местно лице на другата договаряща държава и което, когато е престанало да бъде местно лице на първата посочена държава, е обложено върху увеличената стойност на имуществото, както е посочено в ал. 6 на чл. 13, може също така да бъде обложено в тази държава в съответствие с нейното законодателство, но само доколкото определянето на данъчните задължения върху увеличената стойност на имуществото все още не е приключило.
Член 11
Лихви
1. Лихви, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.
2. Такива лихви обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но ако притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, посочени в ал. 1, се облагат само в договарящата държава, на която получателят е местно лице, ако притежателят на лихвите е местно лице на тази държава и:
а) получателят на лихвите е договарящата държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт, публичен орган или централната банка на договарящата държава;
б) лихвите са платени във връзка със заем, предоставен, одобрен, гарантиран или застрахован от едната договаряща държава, централната банка на едната договаряща държава или всяка агенция или образувание (включително финансова институция), контролирани от едната договаряща държава;
в) получателят на лихвите е Atradius Dutch State Business NV (или негов правоприемник) по отношение на заеми, предоставени, одобрени, гарантирани или застраховани от Нидерландия, или получателят на лихвите е Нидерландската финансова компания за развиващите се страни (de Nederlandse Financierings Maatschappij voor Ontwikkelingslanden NV) (или неин правоприемник);
г) получателят на лихвите е пенсионен фонд;
д) лихвите са платени във връзка със заем, предоставен от банка или застрахователно дружество;
е) лихвите са платени във връзка с продажба на кредит на промишлено, търговско или научно оборудване;
ж) лихвите са платени във връзка с продажба на кредит на стоки от едно предприятие на друго предприятие.
4. Терминът „лихви“, използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид, независимо от това дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника, и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством място на стопанска дейност, разположено там, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 7.
6. Лихви се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в едната договаряща държава място на стопанска дейност, във връзка с което е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност, счита се, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност.
7. Когато поради особени взаимоотношения между платеца и притежателя или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид вземането за дълг, във връзка с което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази Спогодба.
