Съдържание:
Тематично Резюме на Закона и Правилника за ДДС
Данъкът върху Добавената Стойност (ДДС) е косвен данък, с който ефективно се облага стойността, която всеки един стопански субект добавя върху закупените от него стоки, суровини или услуги, в резултат на тяхната преработка с цел препродажба или тяхната директна препродажба.
ДДС работи много опростено. Той се начислява върху стойността на продаваните стоки и услуги на всеки един етап от тяхната трансформация от суровина до стока или модификация на услуги от един в друг вид.
Всеки стопански субект приспада платеното ДДС за своите покупки от полученото ДДС за своите продажби и разликата (която на практика се явява данъкът върху добавената в процеса на препродажбата стойност) внася в държавата (НАП).
Най-елементарният пример за прилагането на ДДС е следният: Търговец купува една стока за 100 лв., върху които доставчикът е начислил 20% (20 лв.) ДДС, за което търговецът му е платил общо 120 лв. След това търговецът е продал на свой клиент същата тази стока за 110 лв. (слагайки си 10% надценка), върху които също е начислил 20% (22 лв.) ДДС, като е получил от своя клиент общо 132 лв. В крайна сметка, търговецът е платил 20 лв. ДДС на своя доставчик и е получил 22 лв. ДДС от своя клиент. Разликата от 2 лв. между ДДС-то, което е платил, и ДДС-то, което е получил, е ефективният Данък върху Добавената от търговеца Стойност (върху надценка от 10% - 10 лв.), който той ще внесе в държавата (НАП).
Въпреки че на пръв поглед ДДС изглежда много опростен, всъщност той е много сложен за прилагане данък. Освен облагаеми доставки, има такива, които са необлагаеми (наречени още освободени), а има и такива, които са със ставка 0%. Има доставки, за които може да се приспадне изцяло платеният ДДС, и такива, за които той не може да се приспадне или се приспада частично. Много важни са още и правилата за определяне на базата, върху която се начислява ДДС, в кой точно момент, къде и от кого се начислява. Допълнително усложнение се появява и от факта, че България е част от ЕС, където съществуват норми за начисляването на ДДС на територията на целия ЕС.
Платецът на ДДС е крайният потребител на една стока или услуга, който няма механизъм или право да възстанови или приспадне платения ДДС – такива са крайните клиенти – физически лица или регистрираните по ЗДДС лица, които нямат право да приспадат или да възстановяват платения от тях ДДС по определени покупки.
Настоящото тематично резюме на ЗДДС и ПП си поставя за цел да представи закона и правилника кратко, структурирано и разбираемо, като разгледа всички съществени клаузи в тях. Резюмето е над три пъти по-кратко от оригиналния текст на ЗДДС и Правилника за Прилагането му (ППЗДДС), а нормите са представени със своите принципни постановки, като в тях, по разбираем начин, са вмъкнати и преразказани препратките към други текстове от закона и правилника.
При решаването на конкретни казуси, се препоръчва да се четат оригиналните текстове от закона и правилника, към които справочникът препраща, защото само точният текст на нормата е база за най-коректно тълкуване и вземане на правилно решение.
Справочникът не може да се използва за пряко прилагане на ЗДДС и правилника към него – той има единствено за цел да създаде улеснена и задълбочена принципна представа за всички аспекти, регулирани от ЗДДС, и къде да бъде намерено тяхното уреждане.
За най-прецизно прилагане на ЗДДС, трябва да се вземат предвид и всички указания на НАП за тълкуване на закона, съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела, свързани с директивата по ДДС.
За правилното прилагане на ЗДДС, винаги трябва много точно да се съобрази:
• От гледна точка на продавача:
- Кога трябва да издаде фактура – датата на данъчното събитие;
- Трябва ли да начисли и какъв % ДДС – облагаема с 20%, с 9%, с 0% или освободена доставка извършва и с какво място на изпълнение;
- Върху каква сума трябва да начисли ДДС – данъчната основа;
- Трябва ли да извърши корекция на ползван данъчен кредит.
• От гледна точка на купувача:
- Дали закупената стока или услуга е с право на пълен или частичен данъчен кредит, или е без право на данъчен кредит;
- Трябва ли да състави протокол за покупката;
- Трябва ли да самоначисли ДДС за покупката.
Отговорите на всички тези въпроси ще се открият в съдържанието по-долу.
Легенда:
,_1_, Основна клауза
,_7_, Клауза с особена важност, която може да доведе до вреда при грешка/пропуск*
,_32, Клауза с висок риск за грешка и сериозна директна вреда при грешка/пропуск**
Текст от закона, който предвижда спазване на срок
Текст от закона, който предвижда санкция
1. Обект на Облагане с ДДС
._1_.Кои Сделки и Доставки се Облагат с ДДС.
• С ДДС се облага:
- всяка възмездна облагаема доставка (продажба) на стока или услуга;
- всяко възмездно Вътреобщностно Придобиване ( ВОП) с място на изпълнение в България, извършено от регистрирано по ЗДДС лице или за което е възникнало задължение да се регистрира;
2. Данъчно Задължени Лица по ДДС
._2_.Кои са Данъчно Задължени Лица. Какво е Независима Икономическа Дейност.
• Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултата от нея.
• Независима Икономическа Дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, в т.ч. и дейност,
3. Данъчна Ставка и Размер на Данъка
._3_.Какъв е Размерът на ДДС за Различните Видове Доставки и Услуги.
• Общата ставка на ДДС е 20%.
• Ставката на ДДС за хотелиерски услуги е 9% – това включва настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места и площадки за къмпинг и каравани.
4. Доставчик и Получател
._4_.Кой е Доставчик и Кой – Получател за Целите на ДДС.
• Доставчик по смисъла на ЗДДС е лицето, което извършва доставка (продава) на стока или услуга, а получател е лицето, което получава (купува) стока или услуга.
5. Облагаема Доставка
._5_.Кои Доставки са Облагаеми с ДДС.
• Облагаема с ДДС е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на България.
6. Стока и Доставка на Стока
._6_.Какво е Стока по Смисъла на ЗДДС.
• Стока е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газ, вода, топлинна и хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер (тоест софтуер, който не е разработен по специална поръчка – например Microsoft Office).
._7_.Кога се Счита, че е Извършена Доставка на Стока.
• Доставка на стока е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стока, в т.ч. и предоставяне на право за разпореждане със стоката така, както би се разпореждал нейният собственик.
• Фактическото предоставяне на стока също е доставка, дори прехвърляне правото на собственост да е под отлагателно условие или срок (в т.ч. и консигнацията).
(виж пример *)
• Доставка е и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на собствеността върху стоката след определен брой лизингови вноски (финансов лизинг), освен в случаите, когато само е предвидена опция за прехвърляне на собствеността върху стоката – тогава доставката се третира като доставка на услуга (тоест приравнено на наем върху вещта). Ако при лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, сумата на лизинговите вноски е равна на пазарната цена на вещта, също се считат за доставка.
!!! Ако предоставяне на стока, което за целите на ЗДДС е доставка, не бъде отчетено като такава и не се начисли дължимият ДДС, санкцията е в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение – санкцията е в двоен размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 1000 лв. Когато доставката е отчетена в някой от следващите 6 данъчни периода след отчетния период, санкцията е в размер на 5% от неначисления ДДС, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – санкцията е в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 400 лв. Когато доставката е отчетена от 7-ия до 18-ия данъчен период след отчетния период, санкцията е в размер на 10% от неначисления ДДС, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – санкцията е в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 800 лв. Отделно се дължи неначисленият ДДС и законовата лихва за забава.