I. Същност на прихващането
Прихващането (известно още като компенсация) на насрещни вземания представлява правна възможност за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях.
От една страна, правната възможност за погасяване на задължения чрез прихващане има важна икономическа функция. Тя позволява да се извърши двойно плащане, без реална размяна на пари или заместими вещи.
Например: Лицето А дължи на лицето Б 200 лв., но и лицето Б дължи същата сума на лицето А. В тази хипотеза не е необходимо размяна на една и съща сума 2 пъти – при плащането от А на Б и обратно – от Б на А. Достатъчно е да бъде извършено прихващане на двете задължения.
От друга страна, прихващането дава защита и възможност на кредиторите да се удовлетворят по един облекчен ред, без да е необходимо да губят време и средства за водене на заповедни или искови производства.
В българското законодателство са уредени няколко вида прихващане, които имат своите специфики при извършване. По-долу в настоящата статия ще се обърне внимание на отделните видове прихващане и начините за тяхното извършване. Основният вид прихващане е т.нар. „обикновено извънсъдебно прихващане“, което се извършва с едностранно волеизявление на едната страна.
II. Предпоставки, които следва да са налице, за да се направи обикновено извънсъдебно прихващане – едностранно прихващане
За да се извърши обикновено извънсъдебно прихващане на вземания чрез едностранно волеизявление на едната страна, е необходимо да са налице няколко предпоставки. По-конкретно това са:
1. Наличие на (поне) две насрещни задължения
На първо място, за да се извърши прихващане, е необходимо да са налице поне две насрещни вземания, респективно две насрещни задължения, като няма значение на какво основание са възникнали.
2. Насрещност на вземанията
Насрещност на вземанията е налице, когато две лица си дължат взаимно, т.е. кредиторът на едното вземане е длъжник по второто, а длъжникът по първото – е кредитор по второто.
Налице са някои изключения:
- Поръчителят. Поръчителят може да иска прихващане с дължимото от кредитора на длъжника. В тази хипотеза поръчителят упражнява правото на прихващане на длъжника.
3. Еднородност на предмета – пари или еднородни заместими вещи
Прихващането е допустимо само за пари или еднородни заместими вещи. Прихващане между индивидуално определена вещ и заместима вещ не може да се извършва.
Пример: Недопустимо е прихващане на задължението за предаване на автомобил със задължението за предаване на 1 тон слънчоглед. Това е така, тъй като вещите не са еднородни.
4. Изискуемост на вземането
Изискуемостта представлява възможността на кредитора да иска изпълнение.
В правната теория е застъпено мнението, че изискуемо трябва да е само активното вземане, т.е. вземането на лицето, което иска прихващането.
5. Ликвидност на вземането
По своята правна същност ликвидно е вземането, чието правно основание е безспорно и чийто обем е ясно определен. Но какво всъщност означава това на практика?
Такива документи са например предвидените в ГПК основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Тези вземания обаче могат да бъдат оспорени, като в този случай спорът се решава от съда, който може да потвърди или да отрече ликвидността. Част от правната доктрина приема, че изискването за ликвидност на вземанията противоречи на същността на прихващането.
6. Действителност на вземанията
За да се извърши компенсация, е необходимо вземанията да са действителни, т.е. да са възникнали на годни правни основания (договор, влязло в сила съдебно решение и др.).
Някои или всички от тези предпоставки са необходими и при извършването на другите видове прихващане.
III. Видове прихващане и начини за тяхното упражняване
В зависимост от начина на извършване, прихващането може да се раздели на няколко вида. Както се вижда от изложеното дотук, прихващането може да се реализира чрез едностранно изявление от един от двамата насрещни длъжници и при спазването на изброените по-горе предпоставки. Възможно е обаче да се извърши и съдебно прихващане или прихващане със съгласие на насрещния кредитор. В тези случаи не всички от горепосочените предпостави са задължителни. Възможно е да се извърши и прихващане по взаимно съгласие на насрещните страни, като в този случай може повечето от горепосочените предпоставки да не са налице.
Прихващането може да се раздели най-общо на 4 вида:
1. Обикновено (едностранно) прихващане
Обикновеното прихващане се извършва чрез едностранно изявление на една от двете страни по насрещните вземания.
2. Съдебно прихващане
Освен извънсъдебно, прихващането може да се реализира и по съдебен ред. Това може да стане както чрез възражение, така и чрез насрещен иск.
3. Договорно прихващане
Договорно прихващане е налице, когато две лица постигнат взаимно съгласие да прихванат своите задължения, макар и горепосочените предпоставки да не са налице.
Така например лицето А дължи на лицето Б 100 овце, а от другата стана – лицето Б дължи на лицето А 2 500 литра гориво. В този случай не може да бъде извършено обикновено (едностранно) прихващане, тъй като не е налице еднородност на предметите. Въпреки това страните могат да уговорят по взаимно съгласие извършаването на това прихващане. Именно това е договорното прихващане.
4. Факултативно прихващане
Обикновеното прихващане се прави едностранно, по волята на този, който иска прихващането. С цел закрила на кредиторите обаче са въведени някои изключения. Законът предвижда случаи, при които прихващането не може да се осъществи без съгласието на кредитора.
- скрито платено съдържание: 57 думи;
Пример за такъв вид факултативно прихващане:
- скрито платено съдържание: 102 думи;
Пример за такъв вид факултативно прихващане:
