I. Същност на прихващането
Прихващането (известно още като компенсация) на насрещни вземания представлява правна възможност за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Погасяването може да бъде пълно или частично, в зависимост от размера на задълженията. Пълно погасяване ще е налице, когато двете задължения са еднакви по размер, респективно – частично погасяване ще е налице, когато двете задължения са с различен размер.
От една страна, правната възможност за погасяване на задължения чрез прихващане има важна икономическа функция. Тя позволява да се извърши двойно плащане, без реална размяна на пари или заместими вещи.
Например: Лицето А дължи на лицето Б 200 лв., но и лицето Б дължи същата сума на лицето А. В тази хипотеза не е необходимо размяна на една и съща сума 2 пъти – при плащането от А на Б и обратно – от Б на А. Достатъчно е да бъде извършено прихващане на двете задължения.
От друга страна, прихващането дава защита и възможност на кредиторите да се удовлетворят по един облекчен ред, без да е необходимо да губят време и средства за водене на заповедни или искови производства.
В българското законодателство са уредени няколко вида прихващане, които имат своите специфики при извършване. По-долу в настоящата статия ще се обърне внимание на отделните видове прихващане и начините за тяхното извършване. Основният вид прихващане е т.нар. „обикновено извънсъдебно прихващане“, което се извършва с едностранно волеизявление на едната страна.
II. Предпоставки, които следва да са налице, за да се направи обикновено извънсъдебно прихващане – едностранно прихващане
За да се извърши обикновено извънсъдебно прихващане на вземания чрез едностранно волеизявление на едната страна, е необходимо да са налице няколко предпоставки. По-конкретно това са:
1. Наличие на (поне) две насрещни задължения
2. Насрещност на вземанията
Насрещност на вземанията е налице, когато две лица си дължат взаимно, т.е. кредиторът на едното вземане е длъжник по второто, а длъжникът по първото – е кредитор по второто.
Налице са някои изключения:
3. Еднородност на предмета – пари или еднородни заместими вещи
Прихващането е допустимо само за пари или еднородни заместими вещи. Прихващане между индивидуално определена вещ и заместима вещ не може да се извършва.
Пример: Недопустимо е прихващане на задължението за предаване на автомобил със задължението за предаване на 1 тон слънчоглед. Това е така, тъй като вещите не са еднородни.
Недопустимо е и прихващането на задължения за родово определени вещи, които не са от един и същи род.
Пример: Недопустимо е прихващането на две насрещни задължения за вино, които са от различни реколти.
Пример: Дружество А взима като заем 20 кубика дърва от Дружество Б. От своя страна, Дружество Б дължи пари на Дружество А. В този случай обикновеното прихващане на тези две насрещни вземания е недопустимо.
4. Изискуемост на вземането
5. Ликвидност на вземането
По своята правна същност ликвидно е вземането, чието правно основание е безспорно и чийто обем е ясно определен. Но какво всъщност означава това на практика? Ликвидни са вземанията, които са установени с влязло в сила съдебно решение. Също така ликвидни са и вземанията, които са удостоверени с документ. Такива документи са например предвидените в ГПК основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Тези вземания обаче могат да бъдат оспорени, като в този случай спорът се решава от съда, които може да потвърди или да отрече ликвидността. Част от правната доктрина приема, че изискването за ликвидност на вземанията противоречи на същността на прихващането. Трайната съдебна практика обаче приема, че ликвидността на вземанията е задължителна предпоставка при извънсъдебното прихващане, извършено чрез едностранно волеизявление.
6. Действителност на вземанията
За да се извърши компенсация, е необходимо вземанията да са действителни, т.е. да са възникнали на годни правни основания (договор, влязло в сила съдебно решение и др.). Нещо повече – законът предвижда, че прихващане се допуска и след погасяване по давност на вземането, в случай че е могло да бъде извършено преди да изтече давността.
Някои или всички от тези предпоставки са необходими и при извършването на другите видове прихващане.
III. Видове прихващане и начини за тяхното упражняване
В зависимост от начина на извършване, прихващането може да се раздели на няколко вида. Както се вижда от изложеното дотук, прихващането може да се реализира чрез едностранно изявление от един от двамата насрещни длъжници и при спазването на изброените по-горе предпоставки. Възможно е обаче да се извърши и съдебно прихващане или прихващане със съгласие на насрещния кредитор. В тези случаи не всички от горепосочените предпостави са задължителни. Възможно е да се извърши и прихващане по взаимно съгласие на насрещните страни, като в този случай може повечето от горепосочените предпоставки да не са налице.
Прихващането може да се раздели най-общо на 4 вида:
1. Обикновено (едностранно) прихващане
2. Съдебно прихващане
Освен извънсъдебно, прихващането може да се реализира и по съдебен ред. Това може да стане както чрез възражение, така и чрез насрещен иск.
3. Договорно прихващане
Договорно прихващане е налице, когато две лица постигнат взаимно съгласие да прихванат своите задължения, макар и горепосочените предпоставки да не са налице.
Така например лицето А дължи на лицето Б 100 овце, а от другата стана – лицето Б дължи на лицето А 2 500 литра гориво. В този случай не може да бъде извършено обикновено (едностранно) прихващане, тъй като не е налице еднородност на предметите. Въпреки това страните могат да уговорят по взаимно съгласие извършаването на това прихващане. Именно това е договорното прихващане.
4. Факултативно прихващане
Обикновеното прихващане се прави едностранно, по волята на този, който иска прихващането. С цел закрила на кредиторите обаче са въведени някои изключения. Законът предвижда случаи, при които прихващането не може да се осъществи без съгласието на кредитора. Това е т.нар. „факултативно прихващане“. Кредиторът е защитен, като независимо че са налице всички останали предпоставки, прихващането може да настъпи само ако той се съгласи. В противен случай прихващането ще остане без правни последици. Вземанията, които не могат да се прихващат без съгласие от кредитора, са:
