Наредба за Заплатите в Държавната Администрация
(Наредба за Заплатите на Служителите в Държавната Администрация)
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
чл. 1. С наредбата се определят структурата на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на служителите в държавната администрация.
чл. 2. (1) Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация.
(2) Наредбата се прилага при:
1. възникване, изменение и прекратяване на служебното и трудовото правоотношение;
2. разработването на вътрешните правила за заплатите и свързаните с тях други вътрешни актове;
3. определяне и изменение на заплатите на служителите.
глава втора
БРУТНА ЗАПЛАТА
чл. 3. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
(2) (доп. - ДВ-76 от 30.09.2016, в сила от 30.09.2016) Основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон.
(3) Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА).
(4) (изм. - ДВ-5 от 15.01.2019, в сила от 01.01.2019) Всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво.
чл. 4. За заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба, определени в Класификатора на дипломатическите длъжности, размерите на минималните и максималните основни месечни заплати по длъжностни нива са посочени в приложение № 2.
чл. 5. (1) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-5 от 15.01.2019, в сила от 01.01.2019) Индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в държавната администрация се определят в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет съгласно закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и Закона за местното самоуправление и местната администрация.
(2) (3 исторически промени, изм. - ДВ-62 от 05.08.2022, в сила от 05.08.2022) При определяне на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в структури, които изпълняват функции по изготвяне, координация, управление, изпълнение, мониторинг, оценка, видимост и комуникация, контрол и одит на фондове/програми/инструменти на Европейския съюз, "Българо-швейцарската програма за сътрудничество", програмата "Еразъм +" и съпътстващите я програми, дейности и инициативи, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм или други европейски програми, в допълнение към средствата по ал. 1 се вземат предвид и средствата за възнаграждения и задължителни осигурителни вноски, чийто източник са техническите помощи на съответните фондове/програми/инструменти или средствата, предвидени за управлението и изпълнението на проектите, финансирани по съответните фондове/програми/инструменти.
(3) (3 исторически промени, изм. - ДВ-62 от 05.08.2022, в сила от 05.08.2022) Средствата за индивидуалните брутни месечни заплати/брутните трудови възнаграждения, съответно допустимата за възстановяване част от тях, на служителите по ал. 2, включително разходите за задължителни социални и здравни осигуровки за сметка на осигурителя, дължими във връзка с тези заплати/възнаграждения, в случаите, когато се изплащат за сметка на съответните фондове/програми/инструменти по ал. 2, може да се осигуряват първоначално от бюджета на съответния разпоредител с бюджет, като впоследствие периодично и след верифициране се възстановяват от техническите помощи по съответните фондове/програми/инструменти или от средствата, предвидени за управлението и/или изпълнението на проектите, финансирани от съответните фондове/програми/инструменти.
(4) Във вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в случаите по ал. 2.
чл. 6. (1) (изм. - ДВ-5 от 17.01.2014, в сила от 01.01.2014) Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджет.
(2) Когато индивидуалните брутни месечни заплати на служителите или част от тях и съответно дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя се осигуряват по реда на чл. 5, ал. 2, те не се включват в разходите по ал. 1.
(3) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва по реда, предвиден в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
глава трета
ОСНОВНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА
раздел I
Определяне на индивидуалната основна месечна заплата
чл. 7. (1) (изм. - ДВ-5 от 15.01.2019, в сила от 01.01.2019) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.
(2) (3 исторически промени, доп. - ДВ-18 от 28.02.2020, в сила от 28.02.2020) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време в специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" и на Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове" може да надвишават с до 20 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.
(3) (изм. - ДВ-5 от 15.01.2019, в сила от 01.01.2019) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното длъжностно ниво по приложение № 2.
(4) (нова - ДВ-27 от 15.03.2013) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона за държавния служител, на пълно работно време не може да са по-ниски от основната заплата, получавана от държавния служител преди командироването му.
(5) (2 исторически промени, отм. - ДВ-18 от 28.02.2020, в сила от 28.02.2020)
(6) (2 исторически промени, изм. и доп. - ДВ-62 от 05.08.2022, в сила от 05.08.2022) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжностите в областта на информационните технологии по чл. 7а, ал. 1 - 10 и чл. 9, ал. 7 и 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ-49 от 29.06.2012), както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 80 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1 след съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа.
(7) (нова - ДВ-18 от 28.02.2020, в сила от 28.02.2020) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжности в областта на летателната експлоатация, лицензиране на авиационния персонал и летателна годност на гражданските въздухоплавателни средства по чл. 7, ал. 6 - 8 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 60 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.
(8) (2 исторически промени, изм. - ДВ-70 от 30.08.2022, в сила от 31.08.2022) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време в дирекция "Съдебна защита" в Министерството на финансите и на директора на дирекцията може да надвишават с до 30 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1.
(9) (4 исторически промени, предишна ал. 8 - ДВ-93 от 30.10.2020) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на непълно работно време се определят пропорционално на законоустановеното работно време.
чл. 8. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и притежават определения с КДА минимален професионален опит, се определят в рамките на степен 1 от нивото на основната месечна заплата за длъжността.
чл. 9. (изм. - ДВ-5 от 15.01.2019, в сила от 01.01.2019) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и имат професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва:
1. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с до 1 година - в рамките на степен 1 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;
2. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 7 години - в рамките на степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността;
3. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години - в рамките на степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността.
чл. 10. Размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 се определят от органа по назначаването.
раздел II
Увеличение на индивидуалната основна месечна заплата
