I. Професионална болест и трудова злополука
При имуществената отговорност (по чл.200 от КТ) работодателят е изправен пред предвиденото в закона възстановяване на вреди, породени от настъпването на два социални професионални риска – професионално заболяване и трудова злополука.
1. Трудова злополука
В КТ не е дадена легална дефиниция за понятието „трудова злополука“. Именно затова следва да намери приложение дефиницията, дадена в КСО.
В разпоредбата, уреждаща трудовата злополука, е регламентирана и група на т.нар. „приравнени трудови злополуки“. В тази група са включени злополуки, които са настъпили през време и във връзка или по повод на извършваната работа, но не съдържат белезите на същинските трудови злополуки. Това са увреждания на здравето на служителя по време на пътя при връщане или отиване от работното място до:
- мястото на живеене, имащо постоянен характер;
- мястото, където се получава трудовото възнаграждение и другите плащания по трудовото правоотношение;
- мястото, където се храни през работните дни.
2. Професионална болест
Другият случай, в който работодателят носи имуществена отговорност, е професионалната болест. За нея също няма легална дефиниция в КТ, поради което, както при понятието трудова злополука, следва да се приложат разпоредбите на КСО.
Професионална е болестта, от която служителят заболява поради работа в тежки или вредни за здравето му условия, които са част от работната среда. Тези условия не могат да бъдат отстранени и трябва да бъдат търпени като „неизбежно зло“ при съвременното научно-техническо състояние на производството и условията на труда.
II. Неблагоприятни последици от трудовата злополука и професионалната болест
Увреждането на служителя, което причинява неимуществени и имуществени вреди като основание за разглежданата отговорност на работодателя, се изразява в трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност или смърт.
1. Временна неработоспособност
2. Трайно намалена работоспособност
3. Смърт
III. Отговорност на работодателя
В КТ е регламентирано задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия, в които служителите да работят. Неизпълнението на това задължение създава предпоставки за търсене на имуществената отговорност на работодателя.
Вредите, за които работодателят отговаря и чиято обезвреда дължи на служителя, са имуществени и морални (неимуществени). Имуществените вреди обхващат както претърпените загуби, представляващи разходи за лекарства, изследвания и др., така и пропуснатите ползи, състоящи се в разликата между полученото трудово възнаграждение преди увреждането и полученото обезщетение от общественото осигуряване. Разликата между брутното трудово възнаграждение и пенсията за инвалидност се дължи за времето от отпускането на пенсията за инвалидност до момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към имуществените се прибавят и моралните вреди, които се изразяват в преживяната мъка, психическата болка и страдания. Размерът на тези вреди се определя от съда, по справедливост.
В съдебната практика се приема, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и тогава, когато неработоспособността не е довела до инвалидност (50 или над 50% намалена работоспособност). Обезщетение за претърпените болки и страдания се дължи и при 30% загубена работоспособност.
IV. Ограничаване на отговорността на работодателя
Дали обаче работодателят отговаря имуществено винаги и в пълен размер при професионално заболяване или трудова злополука на служител? Краткият отговор на този въпрос е отрицателен, поради което се пораждат въпросите:
- В кои случаи работодателят дължи пълно обезщетение и в кои случаи то може да бъде намалено?
- Възможно ли е въобще да не се дължи обезщетение?
КТ регламентира известни граници, в рамките на които се намалява имуществената отговорност на работодателя, или тя се изключва изцяло. Така в закона (чл.201, ал.2) се посочва, че имуществената отговорност на работодателя може да бъде намалена, в случай че пострадалият е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност. От една страна, разглежданата хипотеза е възможна само при виновно съпричиняване на злополуката от пострадалия. От друга страна, хипотезата е възможна само когато съпричиняването е извършено поради груба небрежност, изразяваща се в неспазването или незнанието, от страна на пострадалия, на най-елементарни и основни правила при изпълнение на трудовите му задължения. Най-често става въпрос за неспазване на правилата за безопасност и здравословност на труда. В съдебната практика се поддържа тезата, че небрежността се счита за „груба“ тогава, когато служителят не е положил грижата, която и най-небрежният би положил.
Например: Налице е груба небрежност, когато автомонтьор, след ремонт на автомобил, при извършване на съответните тестове на автомобила, извършва ПТП, вследствие на което загива. От друга страна, не е налице груба небрежност, когато неспазването на технологичните правила е станало поради тежка преумора, в условията на незаконно полагане на извънреден труд (за повече от 6 часа), наредено от работодателя. Не е проява на груба небрежност и случай, при който работник стои до необезопасена машина, която внезапно се задвижва и му причинява вреда. Той не е работил с тази машина – просто се е намирал до нея, когато тя се е задвижила и го е наранила.
Важно е да се посочи, че при наличие на груба небрежност размерът на дължимото обезщетение може да бъде намален, но работодателят не може изцяло да бъде освободен от него. Що се отнася до размера на това намаление, той се определя от съда. Колкото повече един служител е допринесъл за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване, т.е. толкова по-голям ще бъде процентът на съпричиняване и следователно – на намаляване на размера, който трябва да заплати работодателят.
КТ изключва имуществената отговорност на работодателя в случаите, когато служителят е увредил здравето си умишлено. Тогава увреждането се счита за желано и постигнато от пострадалия, като тук злополуката дори не може да бъде категоризирана като трудова.
Възниква обаче въпросът дали отговорността на работодателя може да бъде намалена при професионално заболяване. На този въпрос следва да се отговори отрицателно. На първо място, в разпоредбата изрично е посочено, че намаляването на отговорността на работодателя при груба небрежност от страна на служителя възниква при трудова злополука. Освен това професионалното заболяване не се причинява от деяние на пострадалия, а от външни за неговото поведение фактори.
