Акт за Прихващане и Възстановяване

Формуляр

Предназначение

Предназначение

Със споразумението за прихващане две страни се споразумяват да погасят насрещните си парични задължения.

Обща информация

Прихващане по закон

1. На първо място, трябва да са налице поне две насрещни вземания, респективно две насрещни задължения, т.е. две страни да са едновременно кредитор и длъжник една на друга. Вземането на лицето, което заявява прихващането, се нарича „активно вземане“, а вземането на лицето, срещу което се прихваща, се нарича „пасивно вземане“.
2. На второ място, задълженията следва да са еднородни – пари или еднородни заместими вещи.
3. На трето място, вземанията трябва да са и изискуеми, като е достатъчно само активното вземане да е изискуемо. Това означава, че кредиторът има възможност да иска изпълнение от длъжника си. Вземанията следва да са и ликвидни – правното основание на вземанията да е безспорно и обемът им да е ясно определен.
4. На последно място, за да се извърши прихващането, вземанията трябва да са действителни, т.е. да са възникнали на годни правни основания (договор, влязло в сила съдебно решение и др.).

Погасяването на насрещните задължения е до размера на по-малкото. То настъпва с обратно действие – т.е. погасява се със задна дата.

Подобна е хипотезата и с изтеклата давност. В случай че активното вземане е с изтекла давност, кредиторът може да иска прихващане, ако предпоставките за това са били налице преди изтичане на давността. Това е така, защото с обратното действие на погасяване на задълженията те се погасяват назад във времето, преди давността да е изтекла. Тоест кредиторът по активното вземане може да поиска прихващане, ако двете насрещни вземания са били изискуеми преди настъпване на давността.

Договорно прихващане

Друг вид прихващане е договорното прихващане, какъвто е и настоящия случай. При договорното прихващане две лица постигат взаимно съгласие да прихванат своите задължения, макар и някои от горепосочените предпоставки да не са налице. Така например страните могат да прихванат задълженията си дори и да не са еднородни или все още да не е настъпила тяхната изискуемост.

Този вид прихващане не е изрично уреден в закона. Имайки предвид регламентираната в закона свобода на договарянето и диспозитивния характер на разпоредбите относно прихващането, този способ за погасяване на задължения е допустим и широко използван, като за целта страните следва да постигнат споразумение.

Форма на Документа

Препоръчително е споразумението за прихващане да бъде сключено в писмена форма.

Минимално Съдържание на Документа

Съдържанието на споразумението за прихващане не е изрично регламентирано в Закона за задълженията и договорите, но практиката е утвърдила следното минимално съдържание:

• Дата на сключване на споразумението за прихващане;
• Данни за страните:
  • наименование на търговско дружество;
  • ЕИК;
  • адрес.
• Данни за лицето, което представлява юридическото лице:
  • имена;
  • ЕГН/ ЛНЧ.
• Описание на задълженията, които страните си дължат една на друга;
• Изявление на страните от което е видно, че желаят задълженията им да бъдат насрещно прихванати;
• Подписи на страните по споразумението.

Препоръчително Допълнително Съдържание на Документа

В споразумението за прихващане може да бъде посочено дали някоя от страните продължава да дължи на другата заплащането на определена сума след прихващането. Може да се уточни и по какъв начин сумата ще бъде изплатена, както и падеж (срок) за заплащането ѝ.

Изменения на Документа

Веднъж подписан, документът не се променя. При промени, касаещи допълнителни уговорки в съдържанието на документа, страните следва да подпишат ново споразумение.

Рискове

При договорното прихващане страните трябва да съобразят евентуални данъчни ефекти.

В случай че след прихващането едната страна продължи да дължи на другата заплащане на определена сума и това е споменато в споразумението, за остатъкът започва да тече нова давност, тъй като се счита, че задължението бива признато от лицето, което го дължи. Ако в споразумението не е споменато, че едно от лицата продължава да дължи на другото определена сума, следва да се има предвид, че за остатъка давността не се прекъсва и продължава да тече.

Основано на:

чл.103, чл.104, чл.105 от ЗЗД